Виктор Амадей III Савойски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикет: Визуален редактор с уикитекст |
м →Крал на Сардиния: вътр препр |
||
Ред 34:
Виктор-Амадей се възкачва на пиемонтския престол след смъртта на баща си през 1773 г. и започва усилена работа за подобряване на бюрократичния апарат и въоръжените сили на кралството. Въпреки че е подозрителен към всичко иновативно, Виктор Амадей III създава няколко нови държавни и културни институции по съвет на буржоазията и либералната аристокрация. Освен това той извършва и важна модернизация на пристанището в Ница.
След избухването на Френската революция през 1789 г. Виктор-Амадей III дава убежище в кралството си на двамата си зетьове – граф Дьо Прованс и херцог Д'Артоа и на сестрите им Мари-Аделаид и Виктоар – братята и сестрите на [[Луи XVI]]. През 1792 г. Виктор-Амадей III включва страната си във войната срещу Революционна Франция на страната на [[Война на Първата коалиция|Първата коалиция]]. По време на [[Италианска кампания (1796 – 1797)|Италианската кампания на Наполеон]] обаче войските на Виктор-Амадей III са разбити от французите [[Битка при Монтеноте|при Монтеноте]] (12 април 1796), Милесимо (13 – 14 април 1796) и Мондови (21 април 1796). На 26 април 1796 върху окупираните територии на кралството французите създават марионетната Република Алба. Два дни по-късно териториите на републиката са върнати на Виктор-Амадей III, срещу което той е принуден да подпише унизителния Парижки договор от 15 май 1796 г., който слага край на участието му в Първата коалиция. Съгласно условията на мира Виктор-Амадей III отстъпва на Франция областите Савоя и Ница, градовете Куева, Чево, Алесандрия и Тортона и разрешава свободно преминаване на френски войски през териториите на кралството си. Този договор фактически унищожава самостоятелността на Пиемонт.
Витктор-Амадей III умира на 16 октомври 1796, оставяйки на своя наследник Карл-Емануел IV едно опустошено и икономически изтощено кралство, което се намира под френска хегемония.
| |||