|
| дебют = „Блажени са миролюбивите“
| известни творби =
| награди = Prix SainteСент-BeuveБьов (1946)<br>Prix des DeuxДю MagotsМаго (1980)
| повлиян = Пиер дьо Комбас
| повлиял =
}}
'''Жорж Сулес''' ({{lang|fr|Georges Soulès}}), с псевдоним '''Реймон Абелио''' (''Raymond Abellio'') е [[французи|френски]] [[писател]], политикполитически активист<ref name="psy">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.eyeofthepsychic.com/abellio/ | заглавие = „Raymond Abellio: a modern Cathar?“ | достъп_дата = 4 януари 2021 | издател = Eye of the Psychic | език = en }}</ref> и [[гностицизъм|гностически философ]].{{hrf|Aspley|2010|23}}
== Биография ==
Жорж Сулес произхожда от богато семейство.{{hrf|Въртигоров|1998|9}} През 1927 г. влиза в „[[Екол политекник]]“.{{hrf|Aspley|2010|23}} и1931 г., на възраст 24 години,<ref name="psy" /> взима участие във френското [[технокрация|технократко]]{{hrf|Aspley|2010|23}} движение „Политехнически център за икономически изследвания“ (''Centre Polytechnicien d’Études Économiques''), по-популярно с името „X-Crise“. СтаваЦелта на групата е да изучава политическите и икономическите последствията от [[Крах на Уолстрийт (1929)|крахът на Уол Стрийт от 1929 г]].<ref name="psy" /> Реймонд става [[марксизъм|марксист]] следващата година и се пресъединява към „Френската социалистическа партия“ през 1932 г. Там той завързва контакт със социалистите и опитва да създава текстове чрез техниката „автоматично писане“. След успеха на „Народен фронт“ през 1936 г. на изборите, Сулес е назначен на длъжността ръководител проект в „Министерството на националната икономика“. При избухването на [[Втора световна война|Втората световна война]] през 1939 г. той е мобилизиран за военна служба и пленен на бойната поле месец май, следващата година. След освобождаването си Сулес участва в тайни действия на Съпротивата. С края на войната Жорж Сулес е осъден задочно, заради съдействието му с [[колаборационизъм|колаборционистките]] партия. Присъдата му се дължи на съвпадение с името на друг Жорж Сулес, поддръжник на [[Режим на Виши|Режима на Виши]]. Сулес е принуден да търси убежище в [[Швейцария]]. През 1952 г. е помилван и се връща в [[Париж]].{{hrf|Aspley|2010|23}}
Романите на Абелио „Блажени са миролюбивите“ (''Heureux les pacifiques'', 1946), „Отворените очи на Езекиел“ (''Les yeux d'Ézéchiel sont ouverts'', 1949), „Вавилонският ров“ (''La fosse de Babel'', 1962) и „Последният ми спомен“ (''Ma derniere memoire'', 1971) отразяват идеологическа обърканост на Франция в навечерието на Втората световна война. Сред характерните черти на персонажите му се отличава тяхната индивидуалност.{{hrf|Въртигоров|1998|9}}
== Творби ==
=== Романи ===
* 1947 '''„Блажени са миролюбивите“''' (''Heureux les pacifiques'')<br>Издателство: ''Flammarion''; Награда: ''Сент-Бьов''
* 1947 ''Heureux les pacifiques'', („Блажени са миролюбивите“) Paris: Éd. Flammarion,(носител на Prix Sainte-Beuve).
* 1948 '''„Oчите на Езекиел ca Отворени“''' (''Les yeux d'Ézéchiel sont ouverts'', („Oчите на Езекиел ca Отворени“) Paris<br>Издателство: Éd. ''Gallimard.''
* 1962 '''„Вавилонският ров“''' (''La Fosse de Babel'',(„Вавилонският ров“) Paris<br>Издателство: Éd. ''Gallimard.''
* 1983 ''Visages'„Неподвижни immobilesлица“''', („Неподвижни''Visages лица“immobiles'') Paris<br>Издателство: Éd. ''Gallimard.''
=== Театър ===
| 