Симеон Хаджикосев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Награди: Wikilink.
м →‎Биография: Изчистване на повтарящо се съдържание.
Ред 33:
Завършил е с отличие [[22 СОУ „Георги С. Раковски“|22-ро ССУ „Георги С. Раковски“]]. През 1958 г. печата в сп. „Родна реч“ първото си стихотворение – „Раковски“. Между есента на 1958 г. и есента на 1960 г. отбива военна служба като граничар в село [[Ботурче]], [[Ивайловград]]ско. През същия период публикува около 25 стихотворения в сп. „Родна реч“, в. „[[Средношколско знаме]]“, в. „На боеви пост“ и в. „Нов живот“ ([[Кърджали]]).
 
През 1960 – 65 г. следва [[Българска филология]] във Филологическия факултет на [[Софийски университет|Софийския държавен университет]]. Завършва като отличник на випуска и бива назначен за стажант-асистент по западноевропейска литература към Катедрата по Теория на литературата във Филологическия факултет (днес Факултет по славянски филологии). Там работи от 1965 г., откогато трае и бракът му с Мария Хаджикосева, от която има двама сина – Роман и Антон. Пенсионира се през 2009 г., но продължава да води лекции по Западноевропейска литература до 2016 г., когато провежда последната си изпитна сесия.
 
В Университета минава през всички стъпала на служебната йерархия: стажант-асистент (1965 – 67), асистент (1972 – 73), старши асистент (1973 – 75), главен асистент (1975 – 81), [[доцент]] (1981 – 91), [[професор]] (1991). През 1971 г. защитава успешно кандидатска дисертация на тема „Идейно-естетическо развитие в поезията на [[Пол Елюар]]“, а през 1989 г. докторска дисертация на тема „Провансалската лирика и нейното въздействие върху средновековната европейска поезия". През 1978 – 80 г. е лектор по български език и цивилизация в университета „Жан Мулен“ в [[Лион]], Франция, а през 1994 – 96 г. – гост професор в Славянския семинар на [[Гьотингенски университет|Университета „Георг-Аугуст“]] в [[Гьотинген]], Германия.