Пиер Абелар: Разлика между версии

В началото на XII Абелар вече е готов сам да преподава. Основава училища в [[Мелон]] и [[Корбейл]], като по този начин започва да конкурира Гийом от Шампо. Усилията, които полага, увреждат здравето му и през 1105 г. той се оттегля за няколко години в Бретан. През 1108 г. се завръща в [[Париж]] и посещава лекциите на Гийом от Шампо, с когото провеждат философски дебати по [[Спор за универсалиите|темата за универсалиите]]. Според самия Абелар той побеждавал учителя си и това му носи славата на забележителен диалектик. Започва сам да преподава в различни школи, една от които е училище на хълма Св. Женевиев (тогава извън стените на Париж, днес в Латинския квартал). През 1113 г. решава да изучава [[теология]] и се установява в [[Лаон]], където посещава лекции на Анселм Лаонски.{{hrf|Радев|1986|171}}<ref name="SEP"/> Методите на Анселм обаче не му допадат, той напуска училището и се завръща в Париж, където около 1115 г. започва да преподава на ученици в катедралното училище към църквата-предшественик на катедралата [[Нотр Дам]] на [[Ил дьо ла Сите]]. Тогава се запознава с Елоиз, която е негова ученичка, и встъпва в любовна връзка с нея. Връзката им е разкрита и те са разделени по принуда, но продължават да се виждат тайно и Елоиз забременява. Абелар я изпраща в Бретан при семейството си, където се ражда техният син Астролаб. Макар Абелар да е готов да сключи брак, Елоиз първоначално отказва, за да не проваля кариерата му на богослов. Въпреки това те сключват таен брак, но нейният вуйчо, влиятелен член на катедралния съвет, разгласява тайната. Елоиза е изпратена в манастира [[Аржантьой]], където е отраснала. Самият Абелар е нападнат през нощта в стаята си и подложен на [[кастрация]]. След като се възстановява, постъпва в [[Бенедиктински орден|бенедектинския]] [[Абатство Сен Дени|манастир Сен-Дени]] през 1118 г. Двамата поддържат обширна кореспонденция – той настоява тя да стане монахиня, Елоиз го пита защо да приема монашеския живот, след като не ѝ е по сърце. Въпреки раздялата им през следващите двайсет години любовта им продължава да живее в писмата им. Любовните писма на двамата влюбени са събрани в „Писма на Абелар и Елоиза“ (''Epistulae ad Heloissam'', 1132- – 1135), преведени още през XII в. от латински на френски език.{{hrf|Грозлекова|1998|9}}

Заедно с учениците си Абелар построява [[параклис]]а (ораторий) „Paraclete“ близо до [[Троа]], където продължава да чете, пише и преподава. По-късно той предава този параклис на Елоиз и нейните сестри-монахини, чийто манастир им е отнет. Елоиз става абатиса и прекарва в параклиса остатъка от живота си. Самият Абелар приема през 1126 г. да стане абат в един манастир в Бретан (Saint Gildas de Rhuys), но намира обстановката за неприятна и дори опасна (твърди, че имало няколко опита за покушение срещу него). В този период пише своята автобиография „История на неволите на Абелар“ (''Historia calamitatum Abaelardi''), главен източник на сведенията за неговия живот.{{hrf|Грозлекова|1998|9}} Междувременно и продължава кореспонденцията с Елоиз и тяхната история става еталон за силна любов.

В средата на 30-те години на XII век Абелар получава разрешение да се завърне в Париж да преподава в училището на хълма Св. Женевиев. В този период се сблъсква с възгледите на [[Цистерцианци|цистерцианеца]] [[Бернар от Клерво]]. Опитвайки се да дискутира различията си с него, Абелар се съгласява да участва в публичен диспут с Бернар на 3 юни 1140 г. в Санс. Бернар се съгласява неохотно да участва в диспута, но организира тайна комисия, която да разследва писанията на Абелар, обвинявайки го в ерес. Когато Абелар научава за този импровизиран съд, той отказва да вземе участие и съобщава, че ще се обърне директно към папата. Комисията установява 19 спорни пункта в работите му, които осъжда, а папата изпраща писмо, с което потвърждава нейното решение. Абелар получава височайш а заповед за безмълвие, на която се подчинява. Прекъсва пътуването си към Рим и намира подслон в [[Абатство Клюни|манастира Клюни]] при абат Пиер Достопочтени. С ходатайството на абат Пиер папата отменя суровата заповед, но здравето на АбелапАбелар е подкопано и той умира на 21 април 1142 г.

ВНа пикавърха на славата си като преподавател Абелар е всепризнат за водач на [[Диалектика|диалектиците]]. Неговата схоластична „диалектика“ се изразява с редуване на противоположни аргумениаргументи; това проличава най-ясно в „Да и не“.{{hrf|Грозлекова|1998|9}} Абелар превъзхожда всички парижки учители по философия и богословие с яснотата и красотата на изложението си. В учението му се примиряват крайното и безкрайното, което го прави предтеча на [[Спиноза]]. Твърди, че единственият източник на истината са диалектиката и [[Светото писание]]. С цялостната си дейност и трудове той помага в утвърждаването на авторитета на [[Аристотел]] в християнската философия и затова по-късно го наричат „Аристотел на Средновековието“. Освен в диалектиката, философската мисъл на Абелар е най-активна в областта на [[етика]]та. Най-важната му работа в [[логиката]] е „Логика за начинаещи“, завършена към [[1121]] г. Той разграничава в логиката 3 основни раздела – учение за [[понятие]]то, учение за [[съждение]]то и учение за [[умозаключение]]то.

НеговаОсвен автобиографиянеговата еавтобиография „История на неволите на Абелар“. Средсред най-важните му произведения са „Логика на невероятното“ и „Диалектика“. В тези трактати, както и в други свои произведения, Абелар за първи път употребява труда „За талкуването“тълкуването“ на [[Аристотел]] и коментарите на Боеций към тях.{{hrf|Ауди|2009|7}}