Наим Сюлейманоглу: Разлика между версии

| период = 1982 - – 2000 г.

Успехите му започват през 1982 година, когато още ненавършл 15 години става световен шампион за юноши до 20 години в Сао Пауло, побеждавайки в категория 52 кг своя приятел и съотборник Нено Терзийски. През 1983 година за пръв път подобрява световен рекорд за мъже. На световното за мъже в Москва същата година Наим остава втори след Оксен Мирзоян от СССР. На следващата година няма възможност да вземе участие в [[Летни олимпийски игри 1984|Олимпиадата]] в [[Лос Анджелис]], тъй като тя е бойкотирана от България и други съюзници на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]. Той обаче става европейски шампион във Витория, Испания, и е победител в най-силния турнир в света за 1984 година – „Дружба“ във Варна, на който са поставени общо 30 световни рекорда. Наим печели и Световната купа в Сараево същата година. По време на т.нар. [[Възродителен процес]] името му е променено на Наум Шаламанов. През 1985 година става европейски шампион в Катовице, Полша, и световен в Сьодертале, Швеция. Печели и Светованата купа в Монте-Карло. През 1986 г. става европейски шампион в Карл-Маркс-Щат (сегашен Кемниц), световен в София и носител на Световната купа в Мелбърн. За България Наим печели две световни титли за мъже и една за юноши, става три пъти европейски шампион и три пъти носител на Световната купа. Три пъти, докато се състезава за България, е определян за щангист № 1 в света. За България поставя 57 световни рекорда – 26 за мъже и 31 за юноши. Наим поставя 24 световни рекорда (общо за мъже и юноши) само в рамките на една година. Това се случва през 1984 година. Наим е два пъти шампион на България за мъже - – през 1984 година от първенството във Варна в кат. 60 кг и през 1986 година от това в Кърджали, пак при 60-килограмовите. Шампион е на България за юноши старша възраст в кат. 52 кг през 1982 година от шампионата в Пазарджик. Има и една титла на страната за юноши младша възраст. Тя е постигната през 1981 година в кат. 44 кг на първенството в Силистра. През 1986 година, докато отбива военната си служба, Наим се състезава за ЦСКА на отборното първенство на България и помага на тима да спечели титлата. Това е единственият турнир, на който Наим се състезава за различен от Арда Кърджали клуб, докато е в България.

През 1984 година става втори в анкетата „Спортист на годината“ на България след лекоатлетката Людмила Андонова, като според много от мненията е заслужавал категорично първото място. Втори е в анкетата и през 1985 година. По време на Световната купа в [[Мелбърн]] през 1986 година Наим успява да избяга от българската делегация чрез подкрепата на Турското разузнаване [[МИТ]] и организацията "„[[Сиви вълци|Сивите Вълци]]"“, където бива откаран в Турското посолство в [[Лондон]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/sport/2017/dec/03/naim-suleymanoglu-obituary|заглавие=Naim Süleymanoğlu obituary|автор=The Guardian|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>, там бе направен неуспешен опит за убийство при транспорта му от посолството към летището при съвместна операция на [[Държавна сигурност|ДС]] и [[Комитет за държавна сигурност (СССР)|КГБ]]. Тогавашният президент [[Тургут Йозал]] изпраща личния си самолет и делегация от [[Анкара]], за да приберат '''Наим''' в [[Турция]]. След като решава да избяга в югоизточната ни съседка, получава подкрепата на турските власти, а името му е променено на Наим Сюлейманоглу. [[Народна република България|НРБ]] налага [[Вето|ВЕТО]] за участията му турнири за една година, но в последствие е допуснат за участието му в [[Летни олимпийски игри 1988|Олимпиадата]] в [[Сеул]] през 1988 година и получава парична компенсация от 1 250 000 долара от турската федерация.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dailysabah.com/turkey/2017/11/19/pocket-hercules-naim-suleymanoglu-brought-to-turkey-with-a-war-of-secret-agents|заглавие=‘Pocket Hercules’ Naim Süleymanoğlu brought to Turkey with a war of secret agents|автор=DailySabah|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>

Наим Сюлейманоглу печели за Турция златни медали на Олимпийските игри през 1988, 1992 и 1996 година. На Олимпиадата в [[Сидни]] през 2000 година прави три неуспешни опита в изхвърлянето и записва нула, след което прекратява състезателната си кариера. За Турция той печели също така 5 световни и 4 европейски титли. През 1998 година Международната федерация по вдигане на тежести го определя за Щангист №1 на ХХ век – 3-кратен олимпийски, 7-кратен световен (2 пъти за България), 7-кратен европейски (3 пъти за България) шампион и 3-кратен носител на Световната купа (всичките за България). През кариерата си Наим е поставил 46 световни рекорда за мъже (26 от името на България). На 26.07.2019 г. в Момчилград бе открит паметник и спортен комплекс на името на Наим. На монумента пише: „Наим Сюлейманоглу - – щангист, шампион на всички времена, прославил България и Турция“, след което са изброени най-големите успехи на митичния тежкоатлет.