Еньовден: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 19:
}}
'''Еньовден''' (''Яневден, Яновден, Иванден, Адриан, Ивъндън, Йоан, Иван Бильобер, Драгийка'') е празник в [[Български народен календар|българския народен календар]], който се чества на [[24 юни]] всяка година. На същата дата [[Източноправославна църква|източноправославната християнска църква]] чества Рождение на св. [[Йоан Кръстител]], за да може да се адаптира към предхристиянските традиции. Вследствие на това се честват и именните дни на Еньо или Яне. В различните географски области името се произнася по различен начин – в [[Област София]] името на празника е Яневден, в [[Струга]] – Иванден, в [[Охрид]] – Ивъндън, във [[Област Велико Търново|Велико Tърново]] – Иван Бильобер или Драгийка. Първоначално празникът съвпадал с [[Лятно слънцестоене|лятното слънцестоене]], което е на 21/22 юни, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Енчо, Еньо,Иван,Иванка,Иванчо, Иванка,Ивелин,Ина,Инчо, Йоан, Йоанна, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислав, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Една, Ивет, Даян, Даяна, Деница, Дилян, [[Диляна]], Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан/Дея/Деа, Деяна/Деана, Билян, Биляна и имена на билки. (В списъкът на имената са включени всички, етимологично свързани със старобългарското тълкуване на Еньовден, като Еднажден, или езически – „Летен Игнажден“). Задължителен е обичаят за масово къпане.
Коренът на празника е свързан със [[Славянска митология|славянските фолклорни традиции]]<ref>Романска, Цветана, ''Славянски фолклор. Очерци и образци'', София, Наука и изкуство, 1970, с. 16</ref> и има много точни съответствия в обичаите на всички [[славянски народи]]. В [[Русия]] празникът се нарича ''[[Купала|Ива́н Купа́ла]]'' и се смята за езически народен празник. В [[Украйна]] името е ''Ивана Купала (Купайла)'', в [[Беларус]] името е ''Купалле''. Източните славяни отбелязват празника с традиционно нощно къпане в нощта преди Иван Купала. Също има задължително огън, който се прескача, а около него се танцува. Също както в България, се берат билки и се смята, че те имат най-голяма сила именно в тази нощ<ref>[http://www.ethnomuseum.ru/section62/2092/2089/4265.htm Ивановские травы] // Российский Этнографический Музей</ref>. В [[Полша]] празникът се нарича ''Ноц Швентоянска'' (Свети Иванова нощ) и е свързан с подобни народни ритуали: палене на огньове и прескачането им, палене на сламена кукла, къпане в реките, бране на билки и закичване на девойките с венци.
| |||