Неврон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Общи промени
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Neuron1_bg.jpg|мини|250px|Неврон]]
'''Невронът''' ({{lang|grc|νεῦρον}} – влакно, нерв), наричан още '''нервна клетка''', е структурна единица на [[нервна система|нервната система]]. Представлява електрически възбудима клетка, която обработва и предава информация посредством електрически и химически сигнали. Състои се от звездовидно тяло, съдържащо [[Клетъчно ядро|клетъчното ядро]]; множество къси израстъци, наречени дендрити[[дендрит]]и; и един дълъг израстък, наречен [[аксон]].
 
Дендритите приемат сигналите на другите нервни клетки. Аксонът, който може да бъде дълъг до един метър, предава сигналите към другите неврони. Аксонът може да притежава хиляди разклонения и по този начин предава сигналите в силно разклонена мрежа. Краищата на тези разклонения се намират върху синапсите[[синапс]]ите, чрез които се извършва предаването на сигналите към други нервни клетки, [[Мускул|мускулни клетки]] или клетки на [[Жлеза|жлезите]]. Рядко това се извършва по чисто електрически начин, а обикновено става по химически път – чрез използването на невротрансмитери[[невротрансмитер]]и. Някои неврони могат да предават сигнални вещества и в [[Кръвообращение|кръвните пътища]].
 
В организма на човека се намират около 86 милиарда нервни клетки и още толкова невроганглиеви клетки. Като структурни и функционални единици те образуват сложни невронни структури.
Ред 15:
* Дендритите представляват клетъчни израстъци. Повечето неврони имат множество дендрити, образуващи гъста мрежа. Съвкупността от дендритите на един неврон има дървовидна структура и според традиционната теория там е разположена главната мрежа за доставяне на информация към неврона. Дендритите обаче могат също да изпращат информация от неврона.
* Аксонът е най-дългият израстък на неврона. Дължината на аксона може да надхвърли десетки хиляди пъти диаметъра на клетъчното тяло. Аксонът извежда нервните импулси от клетъчното тяло, пренасяйки информация до друга клетка. Аксонът провежда нервните импулси еднопосочно, но невронът може да получи информация под формата на белтъци, които се придвижват от синапса до клетъчното ядро. Повечето неврони имат само един аксон, но той се разклонява в много направления и така прави възможна комуникацията с много клетки.
* [[Синапс]] е малко пространство между аксона на един неврон (пресинаптичен) и дендрита на друг неврон (постсинаптичен). Синапсът е изолиран от останалото междуклетъчно пространство. Съществуват два вида синапси: електричен (А) и химичен (Б). Електричните синапси са по-бързи, но малко разпространени в живите организми. За разлика от електричните, химичните синапси са широко разпространени и могат да бъдат както стимулиращи, така и потискащи в зависимост от невротрансмитера, отделян от пресинаптичния неврон. По правило един пресинаптичен неврон синтезира един-единствен невротрансмитер (невроните на хипоталамуса[[хипоталамус]]а са сред малкото изключения). Така всеки химичен синапс работи с един, точно определен невротрансмитер. При пристигане на импулс в синапса промяната в електрохимичното равновесие води до навлизане на [[Калций|калциеви]] йони[[йон]]и в пресинаптичното пространство. Калциевите йони се свързват на свой ред с [[белтъци]] от пресинаптичното пространство, които задействат пресинаптичните мехурчета (складирани в пресинаптичното пространство). По този начин невротрансмитерът от вътрешността на пресинаптичното мехурче се освобождава в синаптичното пространство. На свой ред невротрансмитерът от синаптичното пространство се свързва със специфичните за него рецептори от постсинаптичната клетка (неврон или мускулна клетка) и предизвиква изменения в електрохимичното равновесие в постсинапса (постсинаптично стимулиране или постсинаптично потискане). Наслагването на множество постсинаптични стимули може да породи потенциал на действие в постсинаптичната клетка.
 
=== Начин на функциониране ===
Ред 22:
Когато възбуждането достигне определено прагово ниво, в основата на [[аксон]]а се поражда т. нар. потенциал на действието – сигнал, който се разпространява по дължината на аксона към други клетки. Сигналът възниква в биомембраната, така наречената аксонна лема, която отделя вътрешната среда на аксона от външната.
 
Във и извън аксона се намират различни йони. Тяхната концентрация от двете страни на мембраната е различна. Вътрешността на клетката има отрицателен заряд. Поддържането на този потенциал в невъзбудено състояние, както и пораждането на потенциала на действието се извършват с помощта на така наречената [[Калиево–натриева помпа|калиево-натриева помпа]]. При възбуждането на аксона се получава активен транспорт на йони през мембраната[[мембрана]]та, промяна на концентрацията им по дължината на аксона до достигането на неговата крайна точка. Предаването се извършва по дължината на аксона чрез така наречените [[Прищъпване на Ранвие|възли на Ранвие]], затова скоростта на предаване е много по-голяма, отколкото при аксон без миелинова обвивка. В края на аксона, при следващия синапс спира предаването на електрическия сигнал. Към следващата клетка сигналът се предава по химичен път.
 
След активиране на нервната клетка и създаване на потенциал на действието, клетката се нуждае от известно време, за да си възстанови потенциала на покой. През това време клетката не може да бъде възбудена. По принцип движението на импулса може да се извършва в двете посоки, но поради времето, нужно за възстановяване, предаването става в една посока. Това може да се извърши до 500 пъти в секунда.
Ред 30:
== Класификация на невроните ==
* Според броя на израстъците невроните се делят на следните видове:
* Униполярни (псевдоуниполярни) неврони. От тялото им излиза един израстък, който се разделя Т-образно на два израстъка. Периферният израстък функционира като дендрит, а централният – като аксон. Такива неврони се намират например в сетивните ганглии на гръбначномозъчните и черепномозъчните нерви и в мезенцефалното ядро на [[троичен нерв|троичния нерв]].
* Биполярни неврони. Имат два израстъка (функциониращи като дендрит и аксон), излизащи от двата полюса на неврона. Такива са нервните клетки в ретината[[ретина]]та, във [[Вестибуларна система|вестибуларния]] и кохлеарния [[ганглий]] на [[слуховоравновесен нерв|слуховоравновесния нерв]].
* Мултиполярни неврони. Те са най-често срещаният вид клетки в нервната система. Притежават няколко дендрита и един аксон. Такива са двигателните неврони в предните рога на [[Гръбначен мозък|гръбначния мозък]] и в някои ядра на [[мозъчен ствол|мозъчния ствол]], звездовидните неврони, пирамидалните неврони в кората на крайния мозък.
* Според посоката на провеждане невроните биват:
* аферентни (сетивни) – провеждат сигнали от периферията към центъра;