Икономика на Пловдив: Разлика между версии

Двама швейцарци с немски произход – Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер, които пристигат на [[Балканите]] през 1870-те години и работят като механик и машинист в депото на [[Източни железници|Баронхиршовата железница]]. По това време срещат предприемача Кристиан Бомонти, който притежавал вече пивоварна в Цариград и изграждал спиртоварна в [[Катуница]]. През 1879 г. тримата решават да стартират производството на бира. Тримата швейцарци започват да търсят подходящо място за строеж на пивоварна. Избират Каменица тепе - зелено мочурище с постоянно бликаща леденостудена вода.<ref>[https://podtepeto.com/besedka-za-grada/stroyat-pivovarnata-s-kamnite-ot-razrusheniya-hlm-kamenica Строят пивоварната с камъните от разрушения хълм Каменица]</ref> През 1881 г. те регистрират търговската марка за бира [[Каменица (бира)|Каменица]], и това се смята за началото на пироварната индустрия в България. Бомонти инвестира в бизнеса на Фрик и Сулцер и през 1882 г. официално регистрират компанията „Фрикъ и Сулцеръ Пивоварница „[[Каменица (компания)|Каменица]]“. На 7 декември 1882 г. започва дейност спиртна фабрика на италианската фамилия Бомонти, а на 13 декември се издигат първите сгради на пивоварната фабрика. На 9 юли 1884 г. е основана първата сапунена фабрика „Родопска пчела“, разположена в южната част на Пловдив.<ref name="calendar" />

 

 

През 1889 г. Никола Либенов, Никола Дерменджопулос, Полимерис Димитриядис и Константин Манджанидис създават тютюнева работилница „Слънце“. През следващата година събирателно дружество „Орел“ на Димитър Ставридис и Димитър Маринов открива също работилница, където първоначално се обработвал само рязан тютюн. Първата памукотъкачна работилница в Пловдив е основана през 1890 г.

 

На 11 юни 1895 г. в залата на [[Народна библиотека „Иван Вазов“|Народната библиотека и музей]] се провежда учредително събрание на Пловдивската търговско-индустриална камара. Избрано е бюро с председател Нестор Абаджиев и подпредседател Костаки Пеев. За секретар е назначен Янко Чакалов. Съгласно приетия правилник камарата има четири секции – търговска, занаятчийско-индустриална, земеделска и финансова. Търговско-индустриалните камари скоро се превръщат в стопанска институция с изключително ползотворна дейност и в продължение на десетилетия активно присъстват в икономическия живот на Пловдив и България.

 

На 17 юни 1898 г. започва работа фирма „Лазар Велегонов“ за леене на камбани. През 1900 г. във всички тютюневи фабрики в Пловдив се произвеждат и цигари. На 13 април 1906 г. се създава Областна ветеринарна служба в Пловдив. На 25 октомври 1906 г. Пловдивският общински съвет взема решение за отдаване на концесия добива на каменен материал от хълмовете на дружество „Изида“. На 7 април 1908 г. започва дейност първата в България фабрика за консерви на Пантелей Генов.<ref name="calendar" />

 

На 16 септември 1910 г. открито е [[Национална търговска гимназия|Средно търговско училище при Пловдивската Търговско-индустриална камара]].

=== След Първата световна война ===

През 1911 г. салонът на хотел „Шести август“, използван преди това за представления и кинопрожекции, е превърнат на тютюнев склад от Едмондо Вакаро. През 1920-1923 г. [[Димитър Кудоглу]] строи [[Тютюневи складове на Димитър Кудоглу|свой тютюнев склад в Пловдив]], печалбите от който, той дарява за благотворителни цели. С неговите средства са открити 11 безплатни трапезарии, детска градина и др. А през 1926 г. в Пловдив отваря врати [[Дом на благотворителността и народното здраве „Димитър Петров Кудоглу“ (Пловдив)|Дом на благотворителността и народното здраве]], издъжан от приходите на скалда. През 1923 г. в Пловдив съществуват 30 тютюневи фирмите, които разполагат с 32 склада за манипулация и съхраняване на тютюни, от които 20 са построени за тази цел.<ref name=":tutun">[https://www.24chasa.bg/novini/article/5725487 Проклятие тегне над тютюневите складове в Пловдив]</ref>