Арда: Разлика между версии

'''Арда''' (антично име – ''Артеск (ос)''<ref>История на България – том : Втора българска държава. Издателство на Българската академия на науките – София, 1982.</ref>, средновековно име – ''Flum d'Arte''<ref>[https://archive.org/details/laconqutedecons00wailgoog/page/n13 Geoffroi de Villehardouin. La conquête de Constantinople] – част 440 (с.263)</ref> – ст.фр.), е [[река]] в [[Южна България]], [[област Смолян]], [[област Кърджали]] и [[област Хасково]] и Североизточна [[Гърция]] (под името {{lang|el|Άρδας}} '''Ардас'''), десен приток на [[Марица|река Марица]]. Дължината ѝ е 272 кмkm, от които на българска територия – 241,3 кмkm, която ѝ отрежда 9-о място сред реките на България. Река Арда е най-голямата река в [[Родопите]] и вторият по големина приток на река Марица след [[Тунджа|река Тунджа]]. Река Арда отводнява източните части на [[Западните Родопи]] и почти изцяло [[Източните Родопи]]. Предполагаемото идентифициране на река Арда с речните имена: Харпесос, Арнесос, не намира потвърждение.<ref>Янакиева, Светлана. Харпесос – В:Енциклопедия „Древна Тракия и Траките“. [http://www.thracians.net/ Център по тракология „Проф. Александър Фол“].</ref>

Река Арда води началото си от карстовия извор Ардабаши, разположен в северното подножие на [[Ардин връх]] (1730 мm), на 1455 мm н.в. Изворът се намира на 900 мm североизточно от върха и на 1,5 кмkm южно от село [[Горна Арда]], [[община Смолян]] и е маркиран с указателна табела.

След село [[Арда (село)|Арда]], където има малко долинно разширение, реката завива на север, при село [[Могилица]] – на североизток, а от село [[Кошница (село)|Кошница]] до [[Рудозем]] – изток-югоизток, като долината ѝ е със стръмни склонове с наклон до 40°, а ширината ѝ е 100 – 150 мm. При село [[Смилян]] има второ долинно разширение – до 300 мm, след което долината ѝ отново се стеснява, става почти каньоновидна, а наклонът на склоновете ѝ надминава 40°. Речното корито е широко 25 – 30 мm, а дъното е чакълесто-песъчливо. Преди град Рудозем се появяват и първите характерни за нея планински меандри.

При село [[Бял извор (Област Кърджали)|Бял извор]], където има ново долинно разширение, Арда завива на североизток и до вливането си в язовир „[[Кърджали (язовир)|Кърджали]]“ запазва тази посока, като тук броят на планинските ѝ меандри още повече се увеличава. В този участък от горното си течение реката тече в дълбок, скалист и мъчнопроходим пролом, особено в района на Дяволския мост (Шейтанкюпрю). Десните ѝ склонове са залесени с широколистни гори, а левите са голи и опороени от сипеи и срутища. Наклонът им достига до 45°, а коритото е с ширина от 50 – 60 мm.

При село [[Аврамово (Област Кърджали)|Аврамово]] реката завива на югоизток и навлиза в първия (язовир „[[Кърджали (язовир)|Кърджали]]“) от трите големи язовира, изградени по средното ѝ течение. В този участък наклонът на реката е много по-малък (3 – 4‰) в сравнение с горното си течение. След като изтече от стената на язовир „[[Кърджали (язовир)|Кърджали]]“ Арда навлиза в най-голямото си долинно разширение (до 1,2 кмkm), където е разположен град [[Кърджали]], и водите ѝ веднага навлизат в следващия язовир от каскадата – „[[Студен кладенец (язовир)|Студен кладенец]]“. Тук по северния бряг на язовира следват нови, но по-малки долинни разширения – Широкополско и Гняздовско, а отдясно, от юг, в язовира се влива в нея най-големият ѝ приток – река [[Върбица (река)|Върбица]].

Преди напускането на язовир „[[Студен кладенец (язовир)|Студен кладенец]]“ долината ѝ отново става каньоновидна и тук в най-тясната част е изградена стената на язовира. След това, до следващия язовир „[[Ивайловград (язовир)|Ивайловград]]“, на протежение от около 25 кмkm се редуват няколко долинни разширение и проломи: Рабовско долинно разширение, пролом в района на село [[Котлари]], Долнополско долинно разширение, теснините Черната скала и Момина скала и накрая преди язовира – малкото Маджаровско долинно разширение.

С изтичането на водите ѝ от язовир „[[Ивайловград (язовир)|Ивайловград]]“ започва долното течение на реката. Шест километра след язовирната стена Арда напуска [[България]], завива на изток-североизток и навлиза в [[Гърция]]. На гръцка територия реката тече на протежение от 32 км в широка и плитка долина, сред обширни обработваеми земи. Коритото ѝ е широко (на места до 400 мm), осеяно с множество временни и постоянни островчета, а течението ѝ е бавно и мудно поради малкия надлъжен наклон – около 2‰.

Река Арда се влива отдясно в река [[Марица]] на турска територия, на 32 мm н.в., на 1,6 кмkm североизточно от гръцкото село [[Черекьой|Кастаниес]] и на 1,8 кмkm западно от турското Караагач, недалеч от град [[Одрин]]. Ширината на устието ѝ е 140 мm, над което е изграден мостът на жп линията [[София]] – [[Истанбул]].

Цялата площ на водосборния басейн на Арда възлиза на 5795 кмkm², което представлява 10,9% от водосборния басейн на река [[Марица]]. На българска територия площта му възлиза на 5201 кмkm² или 89,7%, и обхваща около 90% от [[област Кърджали]] (без най-североизточните и най-югоизточните ѝ части), около 40% от [[област Смолян]] (югоизточната част), югоизточната част на [[област Хасково]] (части от общините [[Община Ивайловград|Ивайловград]], [[Община Любимец|Любимец]] и [[Община Стамболово|Стамболово]] и цялата [[община Маджарово]]) и много малка част от [[област Пловдив]] (югоизточната част от [[община Асеновград]]).

След това вододелът продължава на запад и северозапад по билата на ридовете [[Мъгленик]] и [[Гюмюрджински снежник]] и [[Ардински дял]], като следи държавната граница между двете държави и достига до връх Средния връх (1950 мm), южно от село [[Мугла]]. В този участък водосборният басейн на Арда граничи с водосборните басейни на реките Филиури и Сушица, вливащи се директно в [[Бяло море|Бяло]] ([[Егейско море]] и реките Аркудорема и Дяволска, леви притоци на река [[Места]] на гръцка територия.

Река Арда има дъждовно-снежно подхранване, но е силно подложена на средиземноморското влияние. Нейният водосборен басейн е единствен в страната, разположен успоредно на бреговата беломорска линия и отстои на 40 до 60 кмkm от нея. Поради тази причина максималният отток на реката е през зимния сезон – декември-февруари, а минималният – през август и септември. Среден годишен отток при станция „Камилски дол“ 77 мm³/сs, като Арда е третата по водоносност река в България след [[Марица]] и [[Струма]] и представлява 13,43% от целия речен отток на страната, който е с обем от 2507 млн. мm³ годишно.

* среден отточен модул – 14 лl/сs/кмkm² (най-голям в България);

* водообезпеченост – 7583 мm³/год. на 1 жител във водосборния басейн (най-голям в България, поради малката гъстота на населението в басейна);

* гъстота на речната мрежа – 1,32 кмkm/кмkm².

Средният наклон за притоците на Арда е в границите между 11‰ (река [[Върбица (река)|Върбица]]) и 78‰ (Черешовска река). Гъстотата на речната мрежа варира от 0,71 кмkm/кмkm² (Кулиджийска река) и 3,41 кмkm/кмkm² (река Оваджик), като само 3 реки притежават гъстота под единица, 14 реки над единица, а останалите между 2 и 3. Коефициентът на извитост (меандриране) варира от 1,2 (Малка река) до 2,4 (река [[Върбица (река)|Върбица]]).

* на протежение от 11,6 кмkm между село [[Средногорци]] и град [[Рудозем]], участък от [[Републикански път II-86]] [[Пловдив]] – [[Смолян]] – Рудозем – ГКПП Елидже;

* на протежение от 20,1 кмkm между селата [[Горна Арда]] и [[Смилян]], участък от [[Републикански път III-8683]];

* на протежение от 10,9 кмkm между село Смилян и град [[Рудозем]], целият участък от [[Републикански път III-8681]];

* на протежение от 10 кмkm между разклона за град [[Маджарово]] и село [[Малки Воден]], участък от [[Републикански път III-8081]].