Бачковски манастир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м добавен url-link
Ред 93:
Най-голямата светиня на Бачковския манастир е неговата икона на Пресвета Богородица. Тя се съхранява на специално място в съборния манастирски храм и заради чудотворството си е предмет на поклонение от непрестанен поток от вярващи.<ref>Снимка на иконата: [[Богдан Филов|Filov, B.]] Early Bulgarian Art. Berne, 1919, [http://archive.org/stream/cu31924020685677#page/n51/mode/1up 38]; Бачковският манастир. Съст. х. Сл. Кисьов. Ред. архим. Борис. Пловдив, 2005, 124 – 125.</ref>
 
От цялата живопис се виждат само лицата на Св. Богородица и Младенеца, а всичко останало е покрито в знак на почит с два сребърни обкова.<ref>Παναγιωτίδη, Μ. Η εικόνα της Παναγίας Γλυκοφιλούσας στο μοναστήρι του Πετριζού (Bačkovo) στη Βουλγαρία. – В: Ευφρόσυνον: Αφιέρωμα στον Μανόλη Χατζηδάκη. Αθήνα, 1992, [http://www.academia.edu/4168812 449 – 468]; Bakalova, E. La vénération des icônes miraculeuses en Bulgarie: Aspects historiques et contemporains d'un pèlerinage. – Ethnologie française, 31, 2001/2, [http://www.cairn.info/revue-ethnologie-francaise-2001-2-page-261.htm 266 – 267]; Гергова, И. Чудесата на Пресвета Богородица в културата на Българското възраждане. С., 2012, [https://www.academia.edu/28046639 116 – 135].</ref> Върху по-стария от тях има надпис, според който той бил дарен през 1311 г. от грузинците Атанасий и Окропир (Златоуст).<ref>Грузински текст и руски превод на надписа: Шанидзе, А. Г. Грузинский монастырь в Болгарии и его типик. Тбилиси, 1971, 354 – 362. Български превод: [[Димитър Цончев|Цончев, Д.]] Съветските грузински учени в България. – Годишник на Народния археологически музей–Пловдив, 2, 1950, 237.</ref> По-новият обков датира от 1819 г.<ref>Дерменджиев, Х. П. Обкови и ризници върху иконите от епохата на Българското възраждане. – Изкуство, 28, 1978, кн. 6, 30 – 32; Гергова, И. Още веднъж за Бачковската чудотворна икона. – Паметници, реставрация, музеи, 4 – 5, 2006, 57 – 60.</ref>
 
Най-ранното писмено сведение за тази икона дава пловдивският свещеник [[Константин Иконом]] в своето издадено през 1819 г. описание на Пловдивска епархия: ''„Как и кога е донесена иконата тук, не знаем. Според едно предание след завладяването на тези места на Тракия, иконата била намерена в една пещера на половин час разстояние от манастира към южната страна на пролома на планината, наричана сега Кловион, където се намира една църква на Света Богородица и до нея аязмо. И всяка година на втория ден на Великден, в който казват, че била намерена иконата, пренасят с литийно шествие иконата на споменатото Кловион и правят литургия в близката църква на Света Богородица. В това шествие взема участие множество народ от близките села и паланки.“''<ref>Данова, Н. България и българите в гръцката книжнина (XVII-средата на XIX век). С., 2016, 325.</ref>