Икономика на Пловдив: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 73:
На 6 септември 1963 г. в Пловдив е открит [[Електроапаратурен завод]]. По-късно прераства в комбинат Електроапаратурни заводи, в който са включени Научнопроизводствено предприятие „КАМ“, Комбинат „КАМ“, Заводът за сензори, Заводът за силова електроника, Българо-съветското смесено предприятие „Автоелектроника“, апаратурните заводи в Асеновград, Елхово, Харманли, Ивайловград, Перущица, Брезово, Петрич и на три площадки в Пловдив – Инструментален завод „Балкан“, Апаратурен завод „Искра“ и Завод за електроавточасти.
Nа 20 август 1966 г. е подписан договор между тогавашния шеф на френската фирма „[[Рено]]“ Морис Бадиш и инж. Емил Разлогов - генерален директор на сформираното за целта у нас Държавно стопанско предприятие „Булет“. Договорът е за сглобяване, монтаж, техническа помощ и продажба на 10 хиляди автомобила годишно, а според моделите продажните цени са между 1440 и 1540 долара. Първото „[[Булгаррено]]“ е сглобено във военния завод в [[Казанлък]], след това поточната линия е пренесена в Пловдив. Първоначално сглобките се правят в една от панаирните палати, а после в специално построено хале на [[Асеновграско шосе (Пловдив)|Асеновградско шосе]]. До 1970 г. когато следката е прекратена са произведени 6700 автомобила.<ref>[https://www.marica.bg/plovdiv/gradat/arhivite-na-plovdiv-kak-drugarite-zatriha-bulgarreno-zaradi-jigulito Архивите на Пловдив: Как другарите затриха Булгаррено заради Жигулито]</ref>
[[Завод за запаметяващи устройства (Пловдив)|Заводът за запаметяващи устройства]] е създаден със секретно постановление 51 на Министерския съвет от 19 ноември 1968 г., като „Завод за периферна техника“, заедно с още седем завода за производство на изчислителна техника. През 1968 г. започва работа Заводът за пишещи машини. Там се произвеждат едни от най-масово използваните през 1970-те и 1980-те г. устройства – пишещи машини „Марица“.
| |||