|
В старобългарския език са познати формите ({{Script/Slavonic|chu|титьлъ, титълъ, титьл҃, титл҃, ті́тьлъ, ті́тълъ, ті́тьл҃, ті́тл҃}}), за {{Script/Slavonic|chu|тнтелъ}} м. р. - в. {{Script/Slavonic|chu|тнт(ь)лъ}}, за {{Script/Slavonic|chu|тнт(ь)ла}} ж. р. - в. {{Script/Slavonic|chu|тнт(ь)лъ}}, като {{Script/Slavonic|chu|тнт(ь)лъ}} м. р. означава „надпис“ и „титул“, подобно на „титло“ в руския, на „τίτλος“ в гръцкия и на „titulus“ в латинския.<ref>Софийски университет „Св. Климент Охридски“. [http://histdict.uni-sofia.bg/oldbgdict/oldbg_show/d_09710/ Старобългарски речник]. Посетен на 27.05.2019.</ref>
Сред най-известните първоизточници за {{Script/Slavonic|chu|титьлъ}} е описаният в [[Евангелието от [[Йоан Кръстител|Йоан]] триезичен надпис на Животворния кръст (Дърво на живота, Кръст на истината, Кръст Господен), на който бил разпнат Иисус Христос: {{Script/Slavonic|chu|ѳ҃і Написа́ же и҆ ті̑тла пїла́тъ, и҆ положѝ на крⷭ҇тѣ̀. бѣ́ же напи́сано: і҆и҃съ назѡрѧни́нъ цр҃ь і҆ꙋде́йскїй. к҃ Сегѡ́ же ті́тла мно́зи что́ша ѿ і҆ꙋдє́й, ꙗ҆́кѡ бли́зъ бѣ̀ мѣ́сто гра́да, и҆дѣ́же пропѧ́ша і҆и҃са: и҆ бѣ̀ напи́сано, є҆вре́йски, гре́чески, ри́мски. }}, да се чете „19.19 А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. 19.20 Написано беше: Иисус Назорей, Цар Иудейски. Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински.“ На Животворния кръст е акронимът INRI от латинското IESVS NAZARENVS REX IVDAEORVM, в превод „Исус от Назарет, Цар на Юдеите“.<ref>Драгутинович, Предраг. (2015, April 16). [https://www.pravoslavie.bg/%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B8/%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0/ Триезичният надпис на Кръста]. Посетен на 27.05.2019.</ref>
== Разновидности ==
== Значение и интерпретация ==
Значението и интерпретацията на титул зависи от контекста[[контекст]]а. [[Константин Костенечки]] представя различни по смисъл графични варианти на титул в [[Граматика|граматически]] трактат: "Какво е титлата? Само белег за думата, който съдържа под себе си и букви, за да означат важните думи. И това показва голямото изкуство на мъдреците във всички писания, защото в Коласаи видяхме изписан целия Псалтир върху две коли не само с титлите, но и със знаците над буквите." При все, съкращаването базира на подреждане в графични групи, напр. {{Script/Slavonic|chu|г҃ь}} за {{Script/Slavonic|chu|господь}}. Употребява се до ден днешен в християнските общности по света, в надписи върху съвременни икони и в служебни книги, отпечатани на църковнославянски, особено за съкратено изписване на свети имена (Nomina Sacra) в богословска литература.<ref>Константин Костенечки 1380-1439. Съчинения: Сказание за буквите. Житие на Стефан Лазаревич / Константин Костенечки; Изд. е подгот. от А.-М. Тотоманова. – София : Славика, 1993. – 212с. – (Славянска библиотека: Серия Slavia orthodoxa / Под общ. ред. Е. И. Димитров). – ISBN 954-8520-05-2</ref> Пълното заглавие на трактата гласи:
{{Script/Slavonic|cu|Сказа́нїе и҆зьꙗ҆вл́нно ѡ҆ пи́сменеⷯ, ка́ко дръжа́ти се, да не́ прѣложенеⷨ си́ ⷯ растлѣваютсе бжⷭ҇т́внаа писа́нїа. и҆ ка́ко и҆ коиⷨʹ ѡбразоⷨ и҆ н҃нга́ но́во и҆здава́емаа погы́бають. и҆ въсе́гаⷣ бл҃гочь́стивїи самодръ́жци тщоу́тсе о҆ и̑зда́нїи.⸱ ѡ҆брѣта́юше си́ ⷯ растлѣнныⷯ. и҆ ѡ҆ о҆дѣа́нїи си́ ⷯ, и҆ зна́мениⷯ. ибо̀ не́ въ пи́сменеⷯ тъ́чїю растлѣва́ютсе, нь̑ и҆ въ си́лаⷯ гла́са, и҆ оу҆че́нїи ѡ҆троче́ть, и҆ разли́чїи мнѡ́ѕѣ ⷯ. ѡ҆ ихже длъ́жни есмы назна́мена́ти кое́моужⷣе ѡбраз.}},
|
