Стоманолеярен завод (Раковски): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 14:
'''„Стоманолеярният завод в град Раковски“''' е едно от най-големияте [[металургия|металургична]] [[Предприятие|предприятия]] в [[Пловдив]]ско през 1980-те години.
== История ==
На 19 август 1979 г. започва стоежът на Стоманолеярен завод в покрайнините на село [[Шишманци]] в [[Раковски (община)|Община Раковски]] като национален строителен обект с оборудване от Германия. На 14 юни 1982 г. в чест на 100-годишнината от рождението на [[Георги Димитров]] е завършен и пуснат в действие. Направената първа отливка в завода е монтирана на [[България (площад в Раковски)|площад „Девети септември“]] в град Раковски. Заводът снабдява със стоманени отливки редица военно-стратегически направления на българската индустрия през втората половина на 1980-те.<ref>Димитров Б., Миналото на град Раковски, София, 1989 г.</ref> Още през 1979 г. в [[Професионална гимназия „Петър Парчевич“ (Раковски)|СПТУ „Петър Парчевич“]] в Раковски се открива специалност за нуждите на завода – „Оператор топлаобработка на металите“. Завоът става причина бивши жители на село Шишманци да се завърнат да живеят в селото, където започва и строителство на жилищни блокове и общежитие за работници.
Производството на завода е базирано изцяло на вносна суровина, което прави продукцията му неконкурентноспособна след преминаване на българската индустрия към пазарна икономика. През 1996 г. заводът е обявена в несъстоятелност. Десет години по-късно върху част от територията на завода са построени Сметопреработвателен завод и [[Фотоволтаичен парк|Фотоволтаична централа]] с инсталирана мощност от 3 МВт.<ref>[https://r-news.bg/shishmantsi-ot-vaznikvaneto-mu-do-dnes/ Шишманци от възникването му до днес]</ref>
| |||