Априлово (Софийска област): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 16:
== География ==
Априлово се намира в Западна България, на 30 km източно от [[София]], в източния край на [[Софийско поле|Софийското поле]], в подножието на последните западни разклонения на [[Средна гора]].
Административно село Априлово е в Софийска област, община Горна Малина. Близостта му до столицата го свързва през годините със съдбата на този град. Трийсетте километра до София някога са изминавани от волските и конски каруци за няколко часа, преди половин век това разстояние е преодолявано от колоездачи за час, а сега колите стигат до столицата само за тридесет минути. Априлово е със средна надморска височина 603 метра. Релефът на селото се определя като високоравнинен, преливащ към полупланински. Според климатичното райониране на страната то попада в южнобългарската умерено-континентална област. Годишната температура е 9,9 градуса, която е с 2 – 3 градуса по-ниска в сравнение с тази в София. Количеството на летните валежи е малко. Ветровете, които духат са предимно западни и северозападни. Понякога духа източен вятър, който местните наричат „кривецо“. Землището на селото не е голямо – 12,05 кв. км. Тук от дълбока древност се отглеждат зърнени култури и различни зеленчуци. В миналото е имало бостани с дини и пъпеши, цели декари с хмел и коноп, който местните наричали гръсти. Селото е свързано посредством асфалтирани и коларски пътища с много селища в околността. Еднакво близко и далече е от двете големи магистрали – Тракия и Хемус, подбалканският път го свързва със София, Саранци, Долно Камарци, Чеканчево, Макоцево и други селища по него. Нов хубав път дава възможност за пътуване от селото до Горна малина, Байлово и Белопопци. Пътят през Елин Пелин е връзката му с Гайтанево, Долна Малина, Петково, Мусачево, Равно поле. Лесново, Доганово, Голема Раковица. Малка рекичка отделя Априлово от Долна Малина. Сега коритото ѝ е дълбоко, но преди години водите ѝ често са заливали полето на Априлово. В края на селото от неговата западна страна е имало дълбоко дере с вода идваща от кориите. Наричали го Еленджи дере. Преди години водата в селото не била достатъчна. Селската чешма в центъра събирала привечер момите и ергените на селото. Ритуал било ходенето „навода“. В най-безводните месеци на годината възрастните жители си спомнят за ранното ставане и стоенето на огромни опашки с много съдове за вода за пиене. От Бабата извира вода, но дебитът ѝ е твърде слаб и през лятото почти изчезва. Сега край селото има помпена станция и водата вече е достатъчна. В Априлово са се отглеждали коне, волове, крави и много биволи. Около селото е имало високи широколистни гори, в които са се приютявали орли, соколи, ястреби, синигерчета, гугутки и други пернати. По данни на ГРАО от 2013 година в селото постоянно живеят 1062 души, има около 400 къщи. Улиците са прави, по-голямата част от тях са асфалтирани, изградена е водопроводна и канализационна система. Селото е електрифицирано в началото на 40-те години на миналия век.
== История ==
Близо до
На 2 km източно от сегашното Априлово е било старото българско селище '''[[Мало село (Софийско)|Мало село]]''', което е съществувало още през [[Второ българско царство|Второто българско царство]]. Записано е в
Образуването на селото на днешното място е станало вероятно в края на [[15 век]], когато е започнало да се развива [[Чифлик|чифликчийство]]то. Основателят му е бил турският [[спахия]] '''Сегърлу Иса''', който по това време е притежавал владение в село [[Доганово]], а в тази местност (където е днешно Априлово) е имал чифлик. Постепенно около чифлика се заселили турски и български семейства, за да обработват земята като ратаи. Така се образувало новото село, което било наречено по името на турския спахия - '''Сегърли''', '''Сегърлиево'''.
Началното училище в селото е открито през [[1899]] г. През периода [[1924
▲Началното училище в селото е открито през 1899 г. През периода 1924 – 1925 г. (не е уточнено), чрез дарение на книги от населението се слага началото на читалището. През 1979 г. то се премества в нова постройка. Със своето добро териториално разположение Априлово се превръща в едно красиво българско село.
През [[1934]] година с министерска заповед селото е преименувано на '''Воловарово'''. През [[1937]] година отново с министерска заповед <ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.</ref>, по искане на училищното настоятелство, му е дадено името '''Априлово''', в чест на [[Васил Априлов]].
== Религии ==
По-голямата част от населението изповядва [[православно християнство]]. В центъра на селото се намира православният храм „Света Богородица“. Поради малкото население на селото храмът отваря врати само за големите християнски празници като [[Коледа]] и [[Великден]]. Храмът няма собствен свещеник. На върха на Бабата има недовършен православен храм св. Симеон – Манастира, който е място за събития и курбани.
| |||