Кръстю Никифоров: Разлика между версии

След [[Освобождението на България]] се завръща в Ловеч и служи в църквата „Света Богородица“. Сътрудничи на вестниците на [[Петко Славейков]]. Автор е на ''„Требник“'' (1870, сборник от разкази и съчинения). Тук се намира и копие на дописката му ''„Памятникът на свещенодиакона Игнатия Львский“'' до пловдивския вестник ''„[[Марица]]“'', отговор на публикация на русенския вестник ''„[[Славяни]]“'', която обвинява поп Кръстю, в предателство на Левски. Тази му публикация-опровержение на вече започналите обвинения в предателство не е публикувана. По-късно му гостува Матей Преображенски и старателно го разпитва за В.Левски. След като изслушва и чува последните думи на поп Кръстьо, че ''„клетва е дал много години преди всички други и че няма да я пристъпи“'', му заявява: ''„Запази си клетвата и не я оставяй. След тойзи Левски ще дойде другий Левски“''.<ref>Панчовски Д., Последните дни на Васил Левски</ref> След Освобождението, при поп Кръстьо идва [[Петър Кунчев]], за да проучи как се е стигнало до смъртта на Левски. След като разбира истината заявява: ''„Нема кабахат (вина) попът“''. <ref>Панчовски Д., Последните дни на Васил Левски</ref>