Филм ноар: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- досега +) |
м линк |
||
Ред 9:
Много често считан за американски стил, останалата част на света не остава назад в приноса за развитие на жанра. Доста филми са произведени във Франция, британците М. Пауъл и Л. Гилбърт също правят няколко забележителни филма, а Л. Висконти още през 1943 г. прави адаптация по новелата на Кейн ''Пощальонът винаги звъни два пъти'', която се счита за крайъгълен камък в развитието на неореализма.
В края на 50-те години интересът към частните детективи започва да спада. Появяват се нови тенденции и експериментални произведения с вариращ успех. Сред най-известните ноари от новата история на киното са Манчжурианският кандидат (1962), Дългото сбогуване (1973), [[Китайски квартал (филм)|Чайнатаун]] (1974), Шофьор на такси (1976), [[Разяреният бик]] (1980), [[Първичен инстинкт]] (1992), [[Криминале (филм)|Криминале]] (1994), [[Седем (филм)|Седем]], [[Мементо]] (2000) и [[Град на греха (филм)|Град на греха]] (2005), [[Дзифт (филм)|Дзифт]].
Филм ноар е бил предмет на пародия още от самото си създаване. Клишетата, които героите използват, дават добър материал да бъдат пародирани. Боб Хоуп например играе бебе-фотограф, което е погрешно взето за добре известен детектив с железен юмрук. Роберт Земекис прави филм, развивайки идеята за изгубен анимационен герой през 1940 г. в Лос Анжелис.
| |||