Лъв VI Философ: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Замяна на файла „Boulgoarofygon.jpg“ с Boulgarofygon.jpg
Ред 47:
При Лъв VI за пръв път от 30 години е нарушен мирният договор с България. Повод за това са неразрешени спорове относно търговските права между двете държави – ромейското правителство премества [[тържище]]то на българските търговци от Константинопол в Солун, което е изключително неизгодно за българската страна поради многократно удължения маршрут за превоз на стоките (главно зърно и добитък). Тази перфидна икономическа провокация, заедно с безрезултатните преговори след това, довеждат до започването на военни действия в Тракия, първоначално с ниска интензивност.
 
Междувременно ромейската агентура подкупва [[маджари]]те да предприемат нахлуване в България от североизток през 894 г., което причинява сериозни опустошения на българските земи около Дунав. Този конфликт би могъл да бъде рещаващрешаващ удар в тила на българската държава, с който да се улесни настъплението на ромейските войски от юг, но противно на очакванията в Константинопол, Симеон предпочита да сключи мир с маджарите отстъпвайки им земи в [[Панония]], отколкото да се впусне в твърде ангажиращ конфликт с тях. Вместо това до края на своето царуване той насочва главните си усилия и средства срещу империята.
 
Българо-византийската война се задълбочава през лятото на 896 г., когато ромеите претърпяват решително [[Битка при Булгарофигон (896)|поражение при Булгарофигон]] срещу [[Симеон I]]. След унизителната загуба в тази битка пленените [[хазари|хазарски]] наемници от императорската гвардия са скопени и изпратени на василевса в Константинопол. Лъв VI сключва примирие и получава ок. 120 хиляди пленени ромейски поданици, а в замяна връща тържището обратно и започва плащането на годишен данък (до 913 г.).