Гарван (област Силистра): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
TedMBot (беседа | приноси)
м правопис; други дребни редактирано с AWB
източник, стил
Ред 13:
 
'''Гарван''' е [[село]] в Североизточна [[България]]. То се намира в [[община Ситово]], [[област Силистра]].
 
== География ==
Село Гарван се намира на 13 км от общинския център Ситово, на 7 км от село Искра. На 34 км от Областния център Силистра. Околните села са:Попина, Коларово, Искра, Нова Попина и Малък Преславец. Село Гарван се намира в красива котловина. Около селото има много местности с много красиви природни дървесни и тревни растения. Много от горите в околностите на селото са залесявяни от хората. Селото е разделено но 3 махали-Преселска, Централна и Нова махала. През селото преминава велосипедната писта от град Русе до Силистра.
 
== История ==
Сведения за най-старото население се съдържат в публикациите на д-р Живка Въжарова – научен ръководител на многогодишни разкопки в землището на с. Гарван. Според проучванията местността „Градището“''Градището'', където е било селото е ранносредновековно селище и укрепление от 4 – 6 в. След приключването на разкопките същото е консервирано. Едната легенда за произхода името на село Гарван е, че то произлиза от турската дума „карван“, означаващо голям сняг. Според историята по време на турското владичество над България един турски паша е бил принуден да остане цяла седмица в селото, тъй като е имало обилен снеговалеж и силни снегонавявания, което довежда до затрупване на пътищата. Друга легенда за името на селото е,  че в началото на 17 век много птици гарвани са нападнали реколтата и са я унищожили, като населението е останало без прехрана.
За първи път името на с. Гарван се споменава в писмен документ от 1620 г. Този документ представлява данъчен регистър за събиране на унизителния за българското население данък „джизие“. Споменават се 86 ханета, които плащат този данък.
 
За първи път името на село Гарван се споменава в писмен документ от 1620 г. Този документ представлява данъчен регистър за събиране на унизителния за българското население данък „джизие“. Споменават се 86 ханета, които плащат този данък.{{източник||2021|01|10}} В друг документ от 1676 селото се споменава под името '''Каргъ''' (на български ''Копие, камъш'') и се е състои от една махала от 10 къщи. В султанска заповед от 1731 г. се отбелязва, че в селото има 18 турски и 56 български къщи, мъже пълнолетни, които плащат данък 235 души, 61 мъже мохамедани, подлежащи на военна служба. Общ брой на едър и дребен рогат добитък 3064 бр.
В друг документ от 1676 селото се споменава под името Каргъ (на български Копие, камъш). Така са го изговаряли турците. Тогава селото се е състояло от една махала от 10 къщи.
 
През периода на [[Кралство Румъния|румънско господство]] над [[Добруджа]] от 1919 до 1940 година в селото са регистрирани [[Добруджански въпрос|опити за самоуправство, провокации и кръвопролития]] между местното население и [[Арумъни|румънски]] [[Общество за македонорумънска култура|колонисти-куцовласи]]. <ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4503&SRV=false&LANG=bg '''Поле''' - вестник-ежедневник, временно замества спрения в. Куриер / Базарджик (Добрич): директор Ст. Иванов, бр. 16, 07 юли 1929, стр.2]</ref>
В султанска заповед от 1731 г. се отбелязва, че в селото има 18 турски и 56 български къщи, мъже пълнолетни, които плащат данък 235 души, 61 мъже мохамедани, подлежащи на военна служба. Общ брой на едър и дребен рогат добитък 3064 бр.
 
През 1942 г. Русан Тодоров Сертев закупува собствена вършачка – първата в региона, а първият комбайн влиза в селото през 1950 г., когато става и масовизираното влизане в ТКЗС. Селото е електрифицирано през 1952 г.; водоснабдено е през 1965 г.; Първото шосе от селото до главния път е направено с активното участие на населението през 1932 г., а първия асфалт е положен през 1964 г.; първото радио – 1941 г. – собственост на поп Константин (баща на настоящия -2012 г.ръководител на катедра ''Археология'' във Великотърновския университет проф. [[Казимир Попконстантинов]]); Първият телевизор – 1964 г. – Енчо Тодоров Енчев; Първи автомобил – 1947 г., шофиран от Георги Димчев. От новоизграденото през декември 1946 г. се основава и ТКЗС „Полезен Труд“. Презс 1942основни Русандейности Тодоровзърнопроизводството, Сертевлозарство, сиградинарство закупуваи собственаживотновъдство. вършачкаРаботили са 4първата5 вотделни регионабригади – полевъдна с 4 звена от 20 души, азеленчукова първиятс комбайнтри влизазвена всъщо селотос презпо 195020 гдуши. Комплексна и животновъдна с над 12 стада овце от по 200 бр., когатокравеферма, ставаптицеферма за подрастващи пилета и масовизиранотококошки влизане вносачки. През 1965 г. става обединението с ТКЗС Попина и централното ръководство преминава там.
Сведения за най-старото население се съдържат в публикациите на д-р Живка Въжарова – научен ръководител на многогодишни разкопки в землището на с. Гарван. Според проучванията местността „Градището“, където е било селото е ранносредновековно селище и укрепление от 4 – 6 в. След приключването на разкопките същото е консервирано. Едната легенда за произхода името на село Гарван е, че то произлиза от турската дума „карван“, означаващо голям сняг. Според историята по време на турското владичество над България един турски паша е бил принуден да остане цяла седмица в селото, тъй като е имало обилен снеговалеж и силни снегонавявания, което довежда до затрупване на пътищата. Друга легенда за името на селото е, че в началото на 17 век много птици гарвани са нападнали реколтата и са я унищожили, като населението е останало без прехрана.
 
Населението на Гарван се състои от потомци на автохтонното българско население. През 1970 – 2000 в селото са живеелиживеят над 2000 жители. Тогава в селото е, ималоработят 3 птицеферми, 4 свинарника, земеделска кооперация, тъкачески цех, цех на Оргатехника. На полето са работели 12 бригади с по 30 души във всяка. Населението е предимно българско.
Население:
== География ==
Старото население на селото се нарича „гребенци“, което произхожда от украшението наподобяващо гребен на петел, носена от младите невести до една година след венчилото, или „елинци“, произхождащо от турската дума ели – означаващо побрежие.
Село Гарван се намира на 13 км от общинския център [[Ситово]], на 7 км от село [[Искра]]. На 34 км от Областнияобластния център [[Силистра]]. Околните села са: [[Попина]], [[Коларово]], Искра, [[Нова Попина]] и [[Малък Преславец]]. Село Гарван се намира в красива котловина. Около селото има много местности с много красиви природни дървесни и тревни растения. Много от горите в околностите на селото са залесявяни от хората. Селото е разделено но 3 махали-Преселска, Централна и Нова махала. През селото преминава велосипедната писта от град Русе до Силистра.
 
=== Население: ===
Населението на Гарван се състои от потомци на автохтонното българско население. През 1970 – 2000 в селото са живеели над 2000 жители. Тогава в селото е имало 3 птицеферми, 4 свинарника, земеделска кооперация, тъкачески цех, цех на Оргатехника. На полето са работели 12 бригади с по 30 души във всяка. Населението е предимно българско.
Населението е предимно българско. Старото население на селото се нарича „гребенци“, което произхожда от украшението наподобяващо гребен на петел, носена от младите невести до една година след венчилото, или „елинци“, произхождащо от турската дума ели – означаващо побрежие. Днешното население на Гарван се самоопределя като потомци на автохтонното българско население.
 
=== Стопанство ===
Любопитно:
В Гарван имаразполага 23 000 дка обработваема земя, 19 000 дка от тях се обработват от изградената на 16 декември 1992 г. земеделска кооперация. Отглежда се предимно [[пшеница]], [[слънчоглед]], [[ечемик]], [[царевица]], [[рапица]], и [[тютюн]]. Останалата част от земята се обработва от дребни собственици на земеделска земя.
Селото е електрифицирано през 1952 г.; водоснабдено е през 1965 г.; Първото шосе от селото до главния път е направено с активното участие на населението през 1932 г., а първия асфалт е положен през 1964 г.; първото радио – 1941 г. – собственост на поп Константин (баща на настоящия -2012 г.ръководител на катедра ''Археология'' във Великотърновския университет проф. Казимир Попконстантинов); Първият телевизор – 1964 г. – Енчо Тодоров Енчев; Първи автомобил – 1947 г., шофиран от Георги Димчев. От новоизграденото през декември 1946 г. се основава и ТКЗС „Полезен Труд“. През 1942 Русан Тодоров Сертев си закупува собствена вършачка – първата в региона, а първият комбайн влиза в селото през 1950 г., когато става и масовизираното влизане в ТКЗС.
 
Поминък:
Населението на Гарван от своето съществуване се е занимавало и занимава предимно със земеделие и животновъдство.
 
Много реформи и промени през годините има в структурата на бившето ТКЗС, но винаги основната му дейност е била зърно производството, лозарство, градинарство и животновъдство. Работили са 4 – 5 отделни бригади – полевъдна с 4 звена от 20 души, зеленчукова с три звена също с по 20 души. Комплексна и животновъдна с над 12 стада овце от по 200 бр., кравеферма, птицеферма за подрастващи пилета и кокошки – носачки. През 1965 г. става обединението с ТКЗС Попина и централното ръководство преминава там, но работата в Гарван продължава по същия начин.
 
В Гарван има 23 000 дка обработваема земя, 19 000 дка от тях се обработват от изградената на 16 декември 1992 г. земеделска кооперация. Отглежда се предимно пшеница, слънчоглед, ечемик, царевица, рапица, и тютюн. Останалата част от земята се обработва от дребни собственици на земеделска земя.
 
=== Обществени институции ===
* Народно читалище „Димитър Иванов Полянов“ – създадено през 1870 г.;
 
Line 118 ⟶ 108:
== Други ==
В средновековното селище от 6 – 11 в. край селото по костни останки от палеорнитолога проф. Златозар Боев саустановени 2 вида птици – [[колхидски фазан]] (''Phasianus colchicus colchicus'') и недоопределен до вид [[орел]] (''Aquila'' sp.).<ref>Боев, З. 1986. Костни останки от птици. – В: Ж. Въжарова. Средновековното селище с. Гарван, Силистренски окръг VI – XI в., С., БАН, с. 68.</ref>
 
== Източници ==
<references />
 
<!-- === Кухня === -->
Line 134 ⟶ 121:
* От гр.[[Силистра]]: 8:00ч. (за [[Русе]])
* От с.[[Гарван]]: 15:10ч. (От Русе за Силистра)
== Източници ==
 
<references />
{{Община Ситово}}