Балканска комунистическа федерация: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки
мРедакция без резюме
Ред 5:
Движението за сплотяване на социалдемокрацията на Балканите се засилва след [[Младотурска революция|Младотурската революция]] от 1908 година. Балканската работническа социалдемократическа федерация цели осъществяването на лозунга на [[Първа балканска социалдемократическа конференция|Първата балканска социалдемократическа конференция]] проведена в Белград през 1910 година за Балканска федеративна република. На международната социалистическа [[Цимервалдска конференция|конференцията в Цимервалд]] през 1915 година настъпва разцепление в социалистическото движение. Мнозинството от делегатите заемат по-скоро пацифистка, отколкото революционна позиция. Пролетарските интернационалисти, каквито са руските болшевики, считат, че избухването на Първата световна война е доказало, че социализмът и национализмът са несъвместими в империалистическата епоха. Те твърдят, че понятието за национално самоопределение е остаряло, както и че национализмът ще се окаже пречка за пролетарското единство.
 
Балканската работническа социалдемократическа федерация е създадена на [[Втора балканска социалдемократическа конференция|Втората балканска социалдемократическа конференция]] проведена в Букурещ през 1915 година, но в условията на Първата световна война дейността ѝ остава ограничена.<ref name="нягулов"/> Неин ръководител става [[Кръстьо Раковски]]. Федерацията отделя специално внимание на [[Македонскиямакедонския въпрос]], като предлага Македония да се обособи като самостоятелна многонационална република в състава на Балканската федерация.
 
В резултат от Първата световна война международното положение на Балканите търпи съществени промени. С овладяването на властта от [[болшевики]]те през 1917 година, Русия отпада от състава на великите сили и е поставена в международна изолация. Ролята си на балкански фактор тя се стреми да поддържа чрез балканските секции на инициирания от Москва Комунистически интернационал. На Учредителния конгрес на Коминтерна през март 1919 г. се разглежда и дейността на балканските социалдемократически партии. Кръстьо Раковски като представител на БСДФ заявява, че той говори от името на федерацията, която обединява румънската, сръбската, гръцката СДП и БРСДП (т. с.). Така през 1920 година организацията се трансформира в Балканска комунистическа федерация и става де факто подразделение на [[Коминтерн]]а до разпускането си през 1932 година. [[Васил Коларов]], [[Христо Кабакчиев]] и Георги Димитров са най-влиятелните фигури в Балканската комунистическа федерация. Ръководител на организацията става [[Георги Димитров]]. Федерацията издава свой орган „[[Федерасион Балканик]]“ между 1924 и 1932 година. Редактори са [[Димитър Влахов]] и [[Никола Харлаков]].