Димитър Македонски (Скребатно): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 33:
От 1861 до 1866 г. Димитър Македонски е учител за кратко в родното си село [[Скребатно]], после в гр. [[Неврокоп]]<ref name="ЕПК2 153" />, където участва активно във възрожденските борби против експанзията на гръцката националистическа пропаганда, поради което гръцкият владика [[Агатангел Схолариос|Агатангел]] го наклеветява пред турците и той е изгонен от родния си край. Същата участ го сполетява и в [[Устово]], където организира читалище и библиотека през 1867 г., но е подложен на силен натиск от гръцкия митрополит [[Иларион Михайлов|Иларион Ксантийски и Перитеорийски]] и от властите, подозиращи го в революционна дейност,
След 1867/68 год. Димитър се мести да работи като учител в [[София]], където е препоръчан от [[Йоаким Груев]]. Тук негови колеги са [[Христо Ковачев]] и известният му земляк [[Димитър Ножаров]], заедно с които се запознава с [[Васил Левски]] и през 1870 г. поставят основите на тайния революционен комитет в София.
В 1871 година Димитър Димов отваря мъжко училище във [[Воден]], след което по поръка на Левски през 1871 г. заминава за [[Кюстендил]], където заема поста на главен учител до 1874 година. Същевременно в 1872 г. той е сред основателите и пръв председател на революционния комитет в града. По-късно е сред основателите и на [[Крива паланка|кривопаланечкия]] революционен комитет в [[Осоговски манастир|Осоговския манастир]].
В Спомените си [[Иван Вазов]] описва разказа на Димитър Димов за последните минути на Левски, в качеството му на личен приятел на Апостола, който е присъствал и на обесването му
Важно място в живота на Димитър Димов имат и научно-изследователските занимания. Бил е в тесен контакт със [[Стефан Веркович]] на когото в продължение на много години сътрудничи активно в издирването и записването на фолклорни материали и по-широки етнографски проучвания из Неврокопски край, Разложко, Горноджумайско, Кюстендилско, Драмско и Серско. Тези ценни материали се съхраняват и в наши дни в научния архив на БАН.
| |||