Димитър Македонски (Скребатно): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 31:
Роден е в 1844 година в [[Гоце Делчев (град)|неврокопското]] село [[Скребатно]], тогава в Османската империя.<ref name="ЕПК2 152"/> Учи в родното си село. През 1857 година учи в [[София]] при [[Сава Филаретов]]. От 1858 до 1861 година е ученик и същевременно учител във [[Солунска българска семинария|френския колеж]] на лазаристите в [[Солун]],<ref name="ЕПК2 153">{{ЕПК|2|153}}</ref> където преподава български език, а изучава финанси и юридически науки. За кратко учи и работи и в Пловдив - преподава в [[Пловдивска мъжка гимназия|епархийското училище]] при [[Йоаким Груев]] и в американското мисионерско училище там. С [[Йоаким Груев]] поддържа редовна кореспонденция: „Вам е познат - пише му той на 30.IX.1863 г., че нашият български народ е осъзнал нуждата от учението...Но окаяните българи, така ревнителни за просвещението си, немат още в България едно висше учебно заведение, където да могат да се развиват умствено и бедните младежи, които не могат да посрещнат огромните разноски, за да отидат в прилични училища в чужбина...”
От 1861 до 1866 г. Димитър Македонски е учител за кратко в родното си село [[Скребатно]], после в гр. [[Неврокоп]]<ref name="ЕПК2 153" />, където участва активно във възрожденските борби против експанзията на гръцката националистическа пропаганда, поради което гръцкият владика [[Агатангел Схолариос|Агатангел]] го наклеветява пред турците и той е изгонен от родния си край. Същата участ го сполетява и в [[Устово]], където организира читалище и библиотека през 1867 г., но е подложен на силен натиск от гръцкия митрополит [[Иларион Михайлов|Иларион Ксантийски и Перитеорийски]] и от властите, подозиращи го в революционна дейност
След 1867/68 год. Димитър се мести да работи като учител в [[София]], където е препоръчан от [[Йоаким Груев]]. Тук негови колеги са [[Христо Ковачев]] и известният му земляк [[Димитър Ножаров]], заедно с които се запознава с [[Васил Левски]] и през 1870 г. поставят основите на тайния революционен комитет в София.<ref name="Трета възраст">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.tretavazrast.com/articles/димитър-димов-най-достойните-дела-са-делата-за-народа-български | заглавие = Димитър Димов: Най-достойните дела са делата за народа български!! | достъп_дата = 11 януари 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 26 март 2017 г | труд = | издател = Трета възраст | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>
В 1871 година Димитър Димов отваря мъжко училище във [[Воден]], след което по поръка на Левски през 1871 г. заминава за [[Кюстендил]], където заема поста на главен учител до 1874 година. Същевременно в 1872 г. той е сред основателите и пръв председател на революционния комитет в града. По-късно е сред основателите и на [[Крива паланка|кривопаланечкия]] революционен комитет в [[Осоговски манастир|Осоговския манастир]].
Ред 43:
Например историко-географското описание на Неврокопско, което в 1889 година [[Стефан Веркович|Веркович]] публикува в „[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“ е резултат от сътрудничеството му с Димитър Димов.<ref>Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 22.</ref>
След Освобождението през 1878 година Димитър Димов Македонски е завеждащ канцеларията на руския губернатор на [[София]] - граф [[Пьотър Алабин]], на когото оказва неоценима помощ не само заради политическата си зрялост, но и заради отличното владеене на латински, английски, френски, руски, турски и гръцки езици.
[[Файл:Dimitar Makedonski Ustovo Plaque.jpg|мини|250п|Паметна плоча в [[Устово]]]]
| |||