Сергей Касаткин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 21:
 
== Биография ==
Сергей Касаткин е роден през 1854 г. в град Арзамас, Нижнегородска губерния в семейството на потомствен дворянинселянин. Ориентира се към военното поприще. ЗавършваПостъпва с военно училищезвание с производстворедник в първо11-ти офицерскоПсковски званиепехотен подпрапорщикполк (1876).
 
УчастваВ състава на полка участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турска война (1877 – 1878)]]. На 22 август 1877 г. е в състава на сборенсборния отряд с командир генерал-майор [[Александър Имеретински]] формирана за второто освобождение на Ловеч от османско владичество. Участва непосредствено в [[Ловеч (битка)|битката за Ловеч на 22 автуставгуст 1877 г.]] Награден е с войнишкия „Георгиевски кръст“ IV степен. Ранен е в [[Преминаване на Западния отряд на Гурко през Стара планина|боевете при преминаването на Етрополския балкан]].
 
След войната завършва Московското пехотно юнкерско училище с производство в първо офицерско звание подпрапорщик (1885).
След Октомврийската революция и гражданска война в Русия емигрира в България и се установява в София (1922). Умира на 23 ноември 1936 г. в болницата на Руския червен кръст в София. Ловчанския вестник „Стремление“ в броя си от 28 ноември 1936 г. информира за събитието. Тази публикация е единствения източник за провъзгласяването на полковник Сергей Касаткин за [[Почетен гражданин на Ловеч]], като герой на второто освобождение на Ловеч от османско иго. Председателя на Ловчанската колония в София инженер [[Трифон Трифонов (инженер)|Трифон Трифонов]] и нейните членове: професор [[Стефан Петков (ботаник)|Стефан Петков]], генерал-майор [[Атанас Ватев]], генерала от пехотата [[Велизар Лазаров]] и кмета на Ловеч инженер [[Петър Иванчев]] отдават на покойния нужните почести.
 
Участва в [[Руско-японска война|Руско-японската война (1904-1905)]]. Служи в 66-ти Бутирски пехотен полк. Участва в [[Първа световна война|Първата световна война]]. Военно звание полковник. Командир на 408-ма Черниговска пехотна дружина, 425-та Волинска пехотна дружина и 505-ти Староконстантиновски пехотен полк (1914-1916). След две ранявания преминава на нестроева служба.
След Октомврийската революция и гражданска война в Русия емигрира в България и се установява последователно в Ловеч (1920) и София (1922). Умира на 23 ноември 1936 г. в болницата на Руския червен кръст в София. Ловчанския вестник „Стремление“ в броя си от 28 ноември 1936 г. информира за събитието. Тази публикация е единствения източник за провъзгласяването на полковник Сергей Касаткин за [[Почетен гражданин на Ловеч]], като герой на второто освобождение на Ловеч от османско иго. Председателя на Ловчанската колония в София инженер [[Трифон Трифонов (инженер)|Трифон Трифонов]] и нейните членове: професор [[Стефан Петков (ботаник)|Стефан Петков]], генерал-майор [[Атанас Ватев]], генерала от пехотата [[Велизар Лазаров]] и кмета на Ловеч инженер [[Петър Иванчев]] отдават на покойния нужните почести.
 
== Източници ==
<references />
* Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт. 2009, с. 27 – 28. ISBN 978-954-8259-84-2
* Пчелинцева Т. К. , Бендерева К. Д. Русский некрополь в Софии, Москва, Минувшее, 2011, Касаткин Сергей Петрович.
 
{{СОРТКАТ:Касаткин, Сергей}}
[[Категория:Руски офицери]]