Димо Казасов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Личност
| име категория = Димо Казасовжурналист
| име-оригинал =
| категория = учител
| описание = български политик
| портрет =
| портрет-описание =
| роден-място националност = [[Трявна]], [[Княжество {{България]]}}
| работил = учител, журналист, политик
| починал-място = [[София]], [[НРБ|Народна република България]]
| вложки =
{{Личност/УчителПолитик
| партия = [[Българска работническа социалдемократическа партия|БРСДП]]
| предмет =
| убеждения =
| образование = [[Софийски университет]]
| работил-в институция1 = Депутат
| постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1|6в=1|18о=1|21о=1|26о=1}}
| ученици =
| публикации =
| известен-с =
| наградиотличия = }} {{Личност/Политик
| категория = учител
| партия =
| убеждения =
| институция1 = Депутат
| постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1|6в=1|18о=1|21о=1|26о=1}}
| известен-с =
| отличия = }}
}}
 
Line 31 ⟶ 21:
== Биография ==
=== Детство и младост ===
Димитър (Димо) Тотев Казасов е роден в Трявна на [[17 септември]] [[1886]] г. Завършва гимназия в [[Русе]] през 1904 г. и [[право]] в [[Софийски университет|Софийския университет]] през 1918 г. През 1906-1910 г. учителства в [[Тутракан]], Русе, [[Бургас]], [[Кула (град)|Кула]], с. [[Вонеща вода]] (Търновско). Пише във вестник „[[Работническа борба]]“.<ref>Карчев, Петър. ''През прозореца на едно полустолетие (1900-1950)'', [[Изток-Запад (издателство)|Изток-Запад]], София, 2004, стр. 204. ISBN 954-321-056-X</ref> Секретар е на Българския учителски съюз (1910-1917) и редактор на неговия орган в. „Съзнание“ (1914-1920).
 
Казасов става член на БРСДП през 1902 г., а от 1919 г. участва в нейното централно ръководство. Между 1919 и 1920 г. е народен представител в XVIII-то Народно събрание. Той е председател на стачния комитет по време на голямата [[Транспортна стачка|Транспортна стачка от 1919-1920]], насилствено прекратена от правителството на [[Александър Стамболийски]]. Участва в професионалното движение на държавните и общински служители (1910-1920).
 
Паралелно с това още отрано той се изявява и като журналист. Първата му публикация за подвига на [[Капитан дядо Никола]] излиза във в. „Ден“ на 3 август 1906 г., а първата му книга излиза през 1915 г. През 1913 годинаг. основава синдикалното списание „Бъдеще“. През 1919 г. е главен редактор на вестник „Трибуна“.
 
Деец на БРСДП (ш.с.), член на ЦК на партията (1919-1926). От 1920 до 9 юни 1923 г. е главен редактор на нейния печатен орган в. „Народ“.
Line 44 ⟶ 34:
Политическият кръг „[[Звено]]“ е създаден през април 1927 г. от група интелектуалци, начело с Димо Казасов. Социалната база на „Звено“ е ограничена, членовете ѝ достигат до няколкостотин и са предимно интелектуалци, военни и политици (социалдемократи, радикали, демократи).
 
През есента на 1930 годинаг. Казасов, като редактор на списание „Звено“, играе активна роля в разкриването на [[Шпионска афера|Шпионската афера]], демонстрираща нерегламентирано взаимодействие между ВМРО и командването на армията. Той пише поредица от 36 статии, в които остро критикува военния министър генерал [[Никола Бакърджиев]] и командването, обвинявайки ги в тежки нарушения на закона и вътрешните процедури в армията. В отговор вестникът на ВМРО „[[Свобода или смърт (1924 - 1934)|Свобода или смърт]]“ обвинява „Звено“, че получава „стотици милиони динари“ от сърбите и пише, че мястото му е „в дъното на Искъра“.{{hrf|Недев|2007|200-203}}
 
По време на управлението на Народния блок (1931–1934) около „Звено“ се групират дейци от буржоазните партии, недоволни от управлението. Към него се присъединява и по-голямата част от ръководството на Военния съюз. Разнородният политически и социален състав на организацията предизвиква непрекъснати борби в нейните редове. През януари 1934 г. групата около Димо Казасов напуска „Звено“ и преминава към Народното социално движение на проф. Александър Цанков. Начело на организацията застава бившият военен и министър [[Кимон Георгиев]].
Line 75 ⟶ 65:
* в. „Съзнание“ – Печатен огран на Българския учителски съюз. Вестникът излиза веднъж седмично в София от 14 август 1898 г. до 25 юли 1934 г., с прекъсване през 1917 г. Димо Казасов е бил негов редактор (1914-1920)
* сп. „Бъдеще“ – синдикално списание, което той създава през 1913.
* в. „Трибуна“ – започва да излиза през месец юни 1919 г., а Димо Казасов става негов главен редактор.
{{цитат|Вестник „Трибуна“ започна да излиза през юни 1919 г. Както знаете, през тази година избухна транспортната стачка. Като социалдемократ и като професионален деятел аз не можех, освен да поставя в услуга на стачката в „Трибуна“. Това се зловидя на Крум Чапрашиков, който основателно се боеше, че може да бъде подложен на известни репресии от властващата партия и като главен акционер спря в „Трибуна“. Следователно той има кратко съществуване – от юни 1919 до края на септември същата година.}}
* в. „Народ“ – главен редактор е от 1920 до 9 юни 1923 г. Вестникът е печатен орган на БРСДП (ш.с.)
* в. „Напред“ – орган на Социалдемократическата федерация. Казасов е главен редактор (1926 – 1928)
* сп. „Звено“ – (1 януари 1928 – 20 май 1934). Орган на политическия кръг „Звено“
Line 133 ⟶ 123:
{{пост край}}
<sup>1</sup>: от [[10 септември]] [[1945]] - [[министър на информацията и изкуствата]]
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=134193717|LCCN=n87904265|VIAF=13522130|ISNI=0000 0000 5546 1286}}
 
{{СОРТКАТ:Казасов, Димо}}