Победа (област Добрич): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-“([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“)
източник
Ред 19:
Първото име на Победа е ''Скопис'' и е известно римско селище, което се предполага че се е намирало северно или североизточно от сегашното село. Доказателство за това е римската чешма, която се намира в източната част на селото. Намират се римски монети дори и сега – из дворовете на настоящото село.
 
По време на османската власт селото се е казвало „Гелинджик“'''Геленджик''' (на турски ''[[полски мак]]'', което означава буквално „Байнова„байнова булка“ (означава също и „[[Полски мак]]“). През [[1811]] година 100 семейства или 631 души се преселват от тогавашното Геледжик в [[Южна Бесарабия]], където основават сегашното село [[Бешгьоз]]<ref>{{Cite web| url=http://beshgioz.ucoz.ru/index/0-2.| title=История села Бешгиоз| publisher=''beshgioz.ucoz.ru''| date=23 октомври 2011| accessdate=23 октомври 2011}}</ref>
 
По време на [[Кралство Румъния|румънско господство]] над [[Добруджа]] през 1929 г. в селото е регистрирано [[Добруджански въпрос|оплакване до общинската управа]] от страна на местни жители. <ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4503&SRV=false&LANG=bg '''Поле''' - вестник-ежедневник, временно замества спрения в. Куриер / Базарджик (Добрич): директор Ст. Иванов, бр. 19, 12 юли 1929, стр.2]</ref>
На 5 септември [[1916]] г. при [[Добричка епопея|Добричката епопея]], противникът - румънци и руси влизат в селото и стигнат на 100-200 м от българските окопи. Вечерта [[Тодор Кантарджиев|ген. Кантарджиев]] заповядва атака. Българите атакуват и с удар „на нож“ прогонват врага и освобождават Геленджик. Схватки става и по улиците селото. Противникът е отблъснат независимо от численото превъзходство на руските и румънски войски. В боевете участва [[Осми пехотен приморски полк]] с командващ полк. Панайот Минков. Офицерът е тежко ранен и умира в болница в София на 29 септември 1916 г. В негова памет съседното село носи името [[Полковник Минково]]. На 7 септември военният успех на българската армия е затвърден и развит от конницата на [[Иван Колев (генерал)|ген. Иван Колев]]. И до днес при обработка на земята и при строежи в Победа се срещат останки – гилзи, кости, части от дрехи, свидетелстващи за драматичните събития преди 90 години. Според историци край селото са погребани загинали български войници. В чест на славната победа селото получава през 1942 г. настоящото си име.
 
На 5 септември [[1916]] г. при [[Добричка епопея|Добричката епопея]], противникът - румънци и руси влизат в селото и стигнат на 100-200 м от българските окопи. Вечерта [[Тодор Кантарджиев|ген. Кантарджиев]] заповядва атака. Българите атакуват и с удар „на нож“ прогонват врага и освобождават Геленджик. Схватки става и по улиците селото. Противникът е отблъснат независимо от численото превъзходство на руските и румънски войски. В боевете участва [[Осми пехотен приморски полк]] с командващ [[Панайот Минков|полк. Панайот Минков]]. Офицерът е тежко ранен и умира в болница в София на 29 септември 1916 г. В негова памет съседното село носи името [[Полковник Минково]]. На 7 септември военният успех на българската армия е затвърден и развит от конницата на [[Иван Колев (генерал)|ген. Иван Колев]]. И до днес при обработка на земята и при строежи в Победа се срещат останки – гилзи, кости, части от дрехи, свидетелстващи за драматичните събития преди 90 години. Според историци край селото са погребани загинали български войници. В чест на славната победа селото получава през 1942 г. настоящото си име.
 
При комунистическия режим е прекръстено на [[Димитър Ганев (политик)|Димитър Ганево]], днес славното му име Победа е възстановено.
Line 32 ⟶ 34:
<!-- == Обществени институции == -->
 
== Вижте също ==
== Външни препратки ==
* [[Геленджик]], [[Краснодарски край]], [[Русия]].
 
{{мъниче|селище в България}}