Българево: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
източник
Ред 20:
 
== История ==
А ето какво пише проф. д-рСпоред [[Божидар Димитров]]: „Археологическите{{цитат|...археологическите разкопки показват, че Калиакра е заселена от прабългарско население. Потомците им и до днес живеят в съседното до носа село Българево и спадат към етнографската група гагаузи, самоназоваваща се и „ески булгар“ (стари българи).|Б. Димитров, Пътеводител на Калиакра<ref>[http://www.infotourism.net/index.php?t=9011&m=1&name=Pytevoditel+na+Kaliakra+izdade+prof.+Bozhidar+Dimitrov Божидар Димитров, Пътеводител на Калиакра, Варна, 2007]</ref>}}
 
Според преданията селото е основано от 7 семейства. Фамилиите им все още са запазени. То е сменяло мястото си. Било е по пътя към Калиакра, но е възникнала [[епидемия]] и се е преместило на сегашното си местонахождение. По-късно се заселват цели родове българи от [[Котел|Котленско]], [[Елена (град)|Еленско]] и [[Ямбол]]ско, дошли с вълните на емиграция от вътрешността на България към слабо населената по онова време [[Добруджа]] (средата на XIX век). Селото е било назовано '''Сюютлюк''' (букв. „върбалак“) заради [[върба|върбите]], които растели около голямата чешма в центъра, а по-късно е наречено от турците '''Гяур Суютчук'''.
 
Българево има и своя Ботев четник. След Освобождението[[Освобождение]]то в Българево е оземлен и се заселва [[Йордан Кършовски|Йордан поп Христов Кършовски]], [[Ботева чета|Ботев четник]], написал първата история на Ботевата чета. Умира сравнително млад, само на 42 години.
 
При избухването на [[Балканската война]] един човек от Гяур Суютчук е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 841.</ref> В селото живеят потомци и на опълченец от Руско-турската освободителна война, наричал се Емануил Василев, от XII-та опълченска дружина, впоследствие известен като „кмет Манол“.
[[Файл:BASA-2072K-1-379-14-Balgarevo Church.JPG|мини|ляво|250п|Църквата „[[Свети Архангел Михаил (Българево)|Свети Архангел Михаил]]“ в селото, преди 1945 г.]]
 
За героичен подвиг от историята на Българево свидетелстват мемоарите на командващия съглашенската армия английския полковник Стюърт. Българево е последното населено място в Добруджа, което пада под румънско владение. В цяла Южна Добруджа съглашенската армия въвежда румънската администрация, само българевци повече от 40 дни, барикадирани с каруците, напреки на пътя, мятат камъни и крещят „искаме булгарещи, не щем румънещи!“ Войската се прибира в Каварна, където е дислоцирана. Започват преговори. Българевци изпращат няколко „старейшини“ като парламентьори. Преводач е местният д-р Чакалов, учил медицина в [[Чикаго]]. Полковникът обяснява, че войната е свършила, че всичко е решено, че не желае да се открива огън и да се пролива кръв. Тогава българевци след кратко съвещание измолват за 48 часа отсрочка, за да могат със семействата си и добитъка да се преселят в България. Това предизвиква изумлението на полковника, че българевци са готови да зарежат къщи, имот, ниви, но да запазят националността си. Отлага мисията си за известно време, за което е привикан в [[Солун]], където е щабът, и наказан.
 
По време на [[Кралство Румъния|румънско господство]] над [[Добруджа]] през 1929 г. край селото се провеждат учебни артилерийски стрелби на 40-ти Калиакренски полк. <ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4503&SRV=false&LANG=bg '''Поле''' - вестник-ежедневник, временно замества спрения в. Куриер / Базарджик (Добрич): директор Ст. Иванов, бр. 19, 12 юли 1929, стр.2]</ref>
Българево има и своя Ботев четник. След Освобождението в Българево е оземлен и се заселва Йордан поп Христов Кършовски, Ботев четник, написал първата история на Ботевата чета. Умира сравнително млад, само на 42 години.
 
А ето какво пише проф. д-р [[Божидар Димитров]]: „Археологическите разкопки показват, че Калиакра е заселена от прабългарско население. Потомците им и до днес живеят в съседното до носа село Българево и спадат към етнографската група гагаузи, самоназоваваща се и „ески булгар“ (стари българи).“ <ref>[http://www.infotourism.net/index.php?t=9011&m=1&name=Pytevoditel+na+Kaliakra+izdade+prof.+Bozhidar+Dimitrov Божидар Димитров, Пътеводител на Калиакра, Варна, 2007]</ref>
 
== Религии ==
Местните жители са православни християни. В Българево никога не са живели хора с друго изповедание, което личи включително от храмовете и от названията на селото. Възрастните жени са много набожни и спазват стриктно каноните. Селото е известно още като ''„селото с 2 църкви“'' – българска и гръцка.
Line 37 ⟶ 38:
 
== Забележителности ==
* Известна културна забележителност до село Българево е резерватът „[[Нос Калиакра]]“. Отличава се с богати [[флора|растителни]] и [[фауна|животински видове]]. За запазване на резервата източниците на животински и растителен свят селото е включено в [[България|българско]]-[[Швейцария|швейцарска]] програма за опазване на околната среда, за което в центъра на Българево е изграден богат културно-информационен център.
 
{{Панорама|Balgarevo village.jpg|1200px|Панорамен изглед от Българево}}
 
== Редовни събития ==
[[Файл:BASA-2072K-1-379-14-Balgarevo Church.JPG|мини|250п|Църквата „[[Свети Архангел Михаил (Българево)|Свети Архангел Михаил]]“ в селото, преди 1945 г.]]
* Събор (Сбор) на Архангелов ден, [[8 ноември]].
* Празник на пъпеша, август месец