Джеймс II (Англия): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 26:
}}
'''Джеймс II''' ({{lang|en|James II}}) е [[крал на Англия]], и крал на Шотландия под името Джеймс VII ({{lang|en|James VII}}), управлявал между [[1685]] и [[1688]] г.<ref>Енциклопедична статия виж в E. N. Williams, ''Dictionary of English and European History 1485 - 1789'', London 1980, pp. 239 - 242</ref> Той е трети поред син на [[Чарлз I]] и [[Хенриета-Мария Бурбон-Френска]]. Става [[херцог]] на [[Нормандия]] на [[31 декември]] [[1660]] г., а на [[6 февруари]] [[1685]] г. е [[коронация|коронован]] като [[крал]] на [[Англия]], [[Шотландия]] и [[Ирландия]]. Той е последният [[католицизъм|католически]] владетел на кралството.
[[Деспотизъм|Деспотизмът]] му и недоверието сред хората към религиозната политика, която води, довеждат до свалянето му от власт през [[1688]] г. с така наречената „[[Славна революция]]“ (''Glorious Revolution''). Наследен е на [[трон]]а не от католическия си син Джеймс Едуард, а от дъщеря си [[Мери II]] и съпруга ѝ [[Уилям III]] (и двамата [[протестантство|протестанти]]). Прави неуспешен опит да се завърне на трона, след който изкарва остатъка от живота си във [[Франция]].
== Младежки години ==
Джеймс е вторият оживял син на крал Чарлз I и Хенриета Мария, роден на 14 октомври 1633 г. Образованието си получава заедно с по-големия си брат Чарлз от частни учители.<ref>Maurice Ashley, ''[https://archive.org/stream/jamesii00maur#page/16/mode/2up James II]'', London 1977, p. 17</ref> По рождение носи титлата [[херцог на Йорк]]. По време на [[Английската революция]] (1642-1651) той придружава баща си в сраженията, но след като кралят е заловен, се укрива в роялисткия [[Оксфорд]] до 1646 г., след което е заловен на свой ред и затворен в [[Дворец Сейнт Джеймс|двореца Сейнт Джеймс]]. Успява да избяга през 1648 г., преоблечен в женски дрехи и заминава за Франция, където постъпва в армията под командването на [[Анри дьо Тюрен]] и участва в битки с [[Фронда]]та и с испанците. През 1652 г. е произведен в чин и командва ирландски полк. Междувременно брат му Чарлз се обръща към Испания за подкрепа да си върне трона (Франция е заела страната на Кромуел) и като последица Джеймс е прогонен от Франция и се установява в [[Брюж]]. Без пари и подкрепа е принуден да постъпи отново в армията, този път испанската във [[Фландрия]], под командването на [[Луи II дьо Конде]]. Застава начело на шест полка английски доброволци и участва в [[Битка при дюните|Битката при дюните]] срещу довчерашните си френски другари. След сключването на мир през 1659 г. той известно време обмисля да продължи военната си служба при испанците, но в крайна сметка се отказва. По време на живота си в изгнание Джеймс започва да възприема [[католицизма]], но пази това в тайна.
На 29 май 1660 г. брат му Чарлз тържествено се завръща в Лондон и [[Реставрация (Англия)|монархията е възстановена]]. Джеймс също се завръща в Англия и около него веднага възниква противоречие поради съобщението за женитбата му с [[Ан Хайд]], дъщеря на [[Едуард Хайд]], граф Кларендън и лорд-канцлер на Чарлз, която обаче не е от кралско потекло. Първото им дете се ражда два месеца след сватбата, но умира скоро. От общо осем деца оцеляват само двете дъщери Мери и Ан, и двете бъдещи кралици на Англия. Съпругата му Ан също споделя католическата вяра, и макар привидно да продължава да изповядва [[англиканство]]то, Джеймс тайно става католик около 1668 г. Ан умира през 1671 г. и през 1673 г. Джеймс сключва втори брак с петнадесетгодишната италианска принцеса [[Мария ди Модена]] от [[Род Д'Есте|рода Д'Есте]], католичка, която не е добре приета в Англия.
| |||