Папски заговор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „Файл:Popish Plot Playcard8.jpg|мини|Карта за игра, показваща екзекуция на йезуити по време на Папск...“
(Няма разлика)

Версия от 19:56, 14 януари 2021

Папски заговор (на английски език: Popish plot) се нарича предизвиканата от Титъс Оутс антикатолическа истерия, която залива кралство Англия в периода 1678 - 1681 г. Въз основа на измислени или полуверни твърдения се повдигат обвинения за католически заговор за убийството на крал Чарлз II, които костват живота или свободата на множество невинни граждани. Индиректно атаката е срещу брата на краля - Джеймс, херцог на Йорк, който е католик и най-вероятен негов наследник.

Карта за игра, показваща екзекуция на йезуити по време на Папския заговор

Предпоставки

Още от Реформацията по времето на Хенри VІІІ католиците в Англия са в затруднено положение. През управлянието на Елизабет І те са подложени на сериозни репресии и да изповядват религията си става незаконно. Когато начело на страната застават Стюартите (1603 г.), ситуацията започва да се подобрява. Чарлз І се жени за католичка, която пристига от Франция с личния си изповедник и католицизмът става моден в двора. В същото време мнозинството от нацията се привързва към протестантските идеи - от една страна умерените англикани, а от друга крайните пуритани (с виждания близо до калвинизма). Именно пуританите стават двигател на гражданските войни в периода 1640 - 1649 г. и на екзекуцията на краля. В периода на реставрацията (след 1660 г.), когато крал става Чарлз ІІ, религиозното разделение остава в пълна сила. И този представител на Стюартите се жени за католичка, макар че няма деца от нея.

По това време става все по-очевидно, че Йоркският херцог е приел католицизма, докато е бил в изгнаничество във Франция. Вероятността един ден да стане крал хвърля неговите противници в неописуем ужас. Става дума за радикално настроени депутати в парламента, които по-късно ще създадат партията на вигите. Още през 1673 г. са издадени т. нар. Клетвени закони (Test Acts), които се опитват да ограничат достъпа на католици до обществените служби. Те обаче не се спазват особено и това предизвиква обществено напрежение.

Има значение и вторият брак на Джеймс за италианката Мария ди Модена, считан от опозицията за френска интрига. Той показва, че херцогът не само смята да наследи трона, но и да остави поколение. Мария идва в Англия с група католически прелати. За нейно нещастие усилията ѝ да роди здрави деца не се увенчават с успех.[1]

 
Титъс Оутс

Развой на събитията

Инициатор на събитията е един пропаднал свещеник на име Титъс Оутс. Той поддържа връзки с йезуитите, съден е за хомосексуализъм и има съмнителна репутация. През лятото на 1678 г. заедно с един луд (Айзраел Тондж) изфабрикуват документ, в който твърдят, че йезуитите в страната планират убийството на краля, за да го заменят със своя фаворит - Джеймс. След това се очаква възстонавяване на католицизма като официална религия и избиване на всички несъгласни. Те намират начин да информират Чарлз за това, но той отхвърля твърденията. Все пак започва разследване и Оутс е изслушан пред съда. Там се държи дръзко и уверено и впечатлява съдиите. Назовава конкретни имена, посочва и начините, които са обсъждане за извършване на убийството - с нож в гърба, с изстрели от обучени убийци или чрез лекаря на кралицата, който трябва да му даде отрова.[2]

Първа жертва на Оутс е секретарят на Мария ди Модена Едуард Колман, който действа като водач и вдъхновител на католическата партия. Без каквито и да е доказателства той е изпратен в затвора, а след това - и екзекутиран. До този момент дейността на Оутс остава в относителни рамки, но убийството на един от съдиите, произнесли присъдата над Колман, взривява обществеността.

Край на истерията. Съдбата на Джеймс и Оутс

Източници

  1. Allan Fea, James II and His Wives, London 1908, p. 89
  2. Maurice Ashley, James II, London 1977, p. 119