Разлика между версии на „Вакарелска планина“

м
на запад долината на река Габра
м (overlinking)
м (на запад долината на река Габра)
'''Вакарелска планина''' (среща се като '''Вакарелски дял''', '''Вакарелски рид''' или '''Вакарелски възвишения''') e планински рид в [[Ихтиманска Средна гора]].
 
Вакарелска планина е разположена в северозападната част на Ихтиманска Средна гора, като на северозапад и югоизток склоновете ѝ постепенно затъват в [[Софийска котловина|Софийската]] и [[Ихтиманска котловина|Ихтиманската котловина]]. На изток и юг чрез ниски седловини се свързва с останалите части на Ихтиманска Средна гора – ридовете [[Белица (рид)|Белица]] и [[Септемврийски рид|Септемврийски]], на запад долината на Габренскарека [[Габра (река)|Габра]] (ляв приток на Лесновска река, от басейна на Искър) я отделя от Лозенска планина, а на югозапад язовир „[[Искър (язовир)|Искър]]“ я отделя от планината [[Плана]]. Дължината ѝ от север на юг е 22 км, а ширината ѝ достига до 15 км. Най-високата ѝ точка е връх '''[[Острец (Вакарелска планина)|Острец]]''' (1088,3 м) старо име ''Сиврибаир'', разположен западно от село [[Борика (Софийска област)|Борика]], от северното подножие на който води началоти си река [[Мътивир]] (десен приток на [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]]). По билото на планината преминава част от главния [[вододел]] на България между [[Егейска отточна област|Егейския]] и [[Черноморска отточна област|Черноморския басейн]]<ref>{{cite book | last =2011 Научноинформационен център „Българска енциклопедия“ | authorlink = | year =2011 | title = Голяма енциклопедия България. Том 4| publisher = Книгоиздателска къща „Труд“ | location = София | pages =1286 | isbn =9789548104265 | lang =bg }}</ref>.
 
Планината е изградена предимно от гнайси, глинести лиски, пясъчници и варовици. Има меки заоблени и заравнени форми. Климатът е умерено-континентален. отводнява се от левите притоци на [[Лесновска река]] (десен приток на [[Искър]]) и река [[Мътивир]] (десен приток на [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]]), от басейна на [[Марица]]. Почвите са излужени и оподзолени канелени горски и кафяви горски. Покрита е с дъбови и букови гори, а големи части са заети от пасища, върху които се развива пасищно животновъдство.