Разлика между версии на „Рене Магрит“

9 байта изтрити ,  преди 3 месеца
редакция без резюме
[[Голямата депресия]] засяга силно художника – неговият приятел Жоманс е принуден да затвори парижката си галерия, а колекционери и галерии непрекъснато фалират. Магрит няма вече постоянен доход и отношенията му с Бретон са се влошили в резултат на различната интерпретация на сюрреализма и това какъв път той трябва да поеме. Той се връща обезкуражен в Брюксел и се заема с комерсиално рисуване. През следващото десетилетие група приятели и спонсори го подкрепят и му помагат да води нормален живот и да излага картини по различни поводи. Магрит успява да преживее тези трудни години, като в същото време печели добра репутация в чужбина и творбите му биват излагани в [[Лондон]], [[Ню Йорк]] и Париж.
 
С началото на [[Втора световна война|Втората световна война]] и [[Германия|германската]] окупация на Белгия Магрит преживява криза, дължаща се освен на политическата обстановка и на неговотонеговите финансово положение и на неудовлетворениетонеудовлетворение от работата му. Той стига до заключението, че чувството на удоволствие и атмосферата на щастие трябва да доминират над тревожността, която е преобладавала в творбите му преди това. За да покаже „ярката страна на живота“ Магрит решава да промени иконографията си и започва да рисува по друг начин. През 1942 година неговите така наречени ''leaf-birds'' (птици-листа) се появяват в две творби – „Островът на съкровищата“ и „Приятелите на страха“.
 
Той е впечатлен от една репродукция на [[Пиер-Огюст Реноар]] през 1943 година, което води до решителен прелом в работата му. Изкушен от чувствеността на цветовете той се спира на по-ярка палитра. Като продължава да рисува предмети и фигури с педантичност, с която вече е станал известен, той добавя към тях един нюанс, очевидно вдъхновен от [[импресионизъм|импресионизма]], като използва цветове в по-топли и бодри тоналности. Магрит нарича този период „слънчев“.
Анонимен потребител