Дончо Костов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Признаниие: Добавка за честването на 100 години от рождението на дончо костов
м →‎Биография: Уточняване Българска работническа партия
Ред 11:
Въпреки достатъчното публикации в специализирани чуждестранни издания, Дончо Костов не получава място на доцент в Софийския университет (1931). Участва и в конкурс за Директор на Земеделската опитна станция в София, който спечелва, но назначението му се бави.
 
Дончо Костов е с леви идеи (той става член на [[БКП|Българската работническа партия]] през [[1944]]). При тези условия през 1932 година той се отзовава на личната покана на световно известния съветски академик [[Николай Вавилов]] да се присъедини към Института по генетика. Там Дончо Костов започва да работи, отначало в [[Ленинград]], а после в [[Москва]] (1932-1939). Преподава в [[Ленинградски университет|Ленинградския университет]] (1934-1936), където е избран за професор. В Института по това време работят видните генетици [[Херман Джоузеф Малър|Херман Малър]] (Нобелова награда, 1946 г.) и [[Георгий Карпеченко]] (разстрелян, [[Коммунарка]], 1941) <ref> Azmanov, I., 1988. Bulgarian geneticist recognized at last. Nature, 336, pp.423-423.</ref>. Участва в организираните от академик Вавилов експедиции из Съветския съюз. През 1936 г. Дончо Костов, заедно с академиците Константинов и Лисицин, е в комисия, която критично разглежда дейността на ръководения от [[Трофим Лисенко]] Институт по генетика и селекция в Одеса <ref> П. Н. Константинов, П. И. Лисицын и Д. Костов. Несколько слов о работах Одесского института селекции и генетики. Сборник дискуссионных статей по вопросам генетики и селекции. М.: ОГИЗ, 1936, М. с. 119 </ref>; През този период публикува над 100 статии, много от тях в престижни световни издания, включително 10 статии в списание „[[Нейчър]]“.
 
В [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] Кампанията на Лисенко за налагане на неговите възгледи се засилва и Николай Вавилов постепенно изпада в немилост.