Карпош: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
Sashko1999 (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 19:
[[Файл:Naredba za ubistvo na Karpos.jpg|мини|ляво|Заповед за убийството на Карпош]]
С навлизането на [[Австрийска империя|австрийските войски]] в [[Османска империя|османските владения]] избухват бунтове на българите в [[Пловдив]] и [[София]]. След това мнозина от тези българи се присъединяват към австрийците в [[Ниш]] и заедно с тях нападат мохамеданските градове. От Западните Родопи ([[Доспат]]) хайдушкият войвода Петър Карпош също търси връзка с австрийците, достигайки [[Знеполе]], където вероятно създава своя „свободна територия“. Тогава лично султанът издава заповед Карпош да бъде заловен и наказан. След като австрийците овладяват и се установяват в [[Ниш]] и превземат серия турски крепости от [[Смедерево]] и [[Видин]] през [[Пирот]] до [[Скопие]], [[Призрен]] и [[Щип]], а [[Страхил войвода]] напада [[Кюстендил]], султанът прави всичко възможно да потуши българското въстание, като привлече войводата Карпош на своя страна. Той е амнистиран и е назначен за началник на [[мартолоси]]те в [[Кюстендил]]ско и [[Македония (област)|Македония]]. Войводата обаче, отхвърля съблазните на турците, оглавява въстаналите българи и превзема [[Крива паланка]] и [[Куманово]]. Влиза в контакт с австрийския император [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]], който сред падането на Видинското царство е титуляр на Българската корона <ref>[http://www.heraldika-bg.org/titulni.htm Иван Войников и Стоян Антонов, Титулни гербове на България]</ref>. С негово съгласие Карпош се обявява за „[[крал]] на [[Куманово]]“ и [[васал]] на императора, получава от него кралски калпак и писма, потвърждаващи властта му в освободените земи. Действа заедно с другия българин [[Страхил войвода]], имащ ранг на генерал в австрийската войска, станал войвода на [[Ниш]], командващ въстаници-доброволци и български хайдути. Кралят формира въоръжен отряд от 5000 [[християни]]. В крепостта Куманово от Карпош са направени нови укрепления. <br />
На 20 ноември 1689 г., след оттеглянето на австрийската армия на зимни квартири, срещу въстаналите българи е средоточена огромна военна сила – частите на Халил паша, [[еничари]]те на Махмуд паша и 30-хилядната орда на [[кримски татари|кримския татарски]] [[Хан (титла)|хан]] [[Селим Гирай]]. При Кюстендил турците отхвърлят охраняващ проходите отред на въстаниците от около 100 души и настъпват към Крива папанка, Куманово и Скопие. В Крива
=== Последствия ===
|