Разлика между версии на „Дончо Костов“

редакция без резюме
м (→‎Биография: Уточняване Българска работническа партия)
'''Дончо Костов Стоянов''' е [[България|български]] [[агроном]] и [[генетик]]. През лятото на 1944 година е включен в правителството на [[Иван Багрянов]] като [[министър на земеделието и държавните имоти]], но отказва поста и е освободен.
 
== Биография ==
Дончо Костов е роден през [[1897]] година в село [[Локорско]]. През 1916 година завършва [[Първа софийска мъжка гимназия]]. Учи [[естествена история]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]]. Завършва агрономство и защитава докторантура в [[Хале (Германия)|Хале]] през 1924 година.
 
От 1925 година е в Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет, където започва като асистент на професор [[Иван Иванов (агроном)|Иван Иванов]]. С [[Рокфелерова стипендия]] специализира генетика в [[Харвардски университет|Харвардския университет]], Бостън, при [[Едуард Мъри Ийст]] (1926- – 1929). В Харвард Дончо Костов по някои научни теми работи заедно с Джеймс Кендал. Дончо Костов се завръща в България. След него в София идва Дж. Кендал, който тук довършва изследванията си и защитава докторската си дисертация.
Дончо Костов е роден през [[1897]] година в село [[Локорско]]. През 1916 година завършва [[Първа софийска мъжка гимназия]]. Учи [[естествена история]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]]. Завършва агрономство и защитава докторантура в [[Хале (Германия)|Хале]] през 1924 година.
 
Въпреки достатъчното публикации в специализирани чуждестранни издания, Дончо Костов не получава място на доцент в Софийския университет (1931). Участва и в конкурс за Директор на Земеделската опитна станция в София, който спечелва, но назначението му се бави.
От 1925 година е в Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет, където започва като асистент на професор [[Иван Иванов (агроном)|Иван Иванов]]. С [[Рокфелерова стипендия]] специализира генетика в [[Харвардски университет|Харвардския университет]], Бостън, при [[Едуард Мъри Ийст]] (1926-1929). В Харвард Дончо Костов по някои научни теми работи заедно с Джеймс Кендал. Дончо Костов се завръща в България. След него в София идва Дж. Кендал, който тук довършва изследванията си и защитава докторската си дисертация.
 
Дончо Костов е с леви идеи (той става член на [[БКП|Българската работническа партия]] през [[1944]]). При тези условия през 1932 година той се отзовава на личната покана на световно известния съветски академик [[Николай Вавилов]] да се присъедини към Института по генетика. Там Дончо Костов започва да работи, отначало в [[Ленинград]], а после в [[Москва]] (1932- – 1939). Преподава в [[Ленинградски университет|Ленинградския университет]] (1934- – 1936), където е избран за професор. В Института по това време работят видните генетици [[Херман Джоузеф Малър|Херман Малър]] (Нобелова награда, 1946 г.) и [[Георгий Карпеченко]] (разстрелян, [[Коммунарка]], 1941) <ref> Azmanov, I., 1988. Bulgarian geneticist recognized at last. Nature, 336, pp.423- – 423.</ref>. Участва в организираните от академик Вавилов експедиции из Съветския съюз. През 1936 г. Дончо Костов, заедно с академиците Константинов и Лисицин, е в комисия, която критично разглежда дейността на ръководения от [[Трофим Лисенко]] Институт по генетика и селекция в Одеса <ref> П. Н. Константинов, П. И. Лисицын и Д. Костов. Несколько слов о работах Одесского института селекции и генетики. Сборник дискуссионных статей по вопросам генетики и селекции. М.: ОГИЗ, 1936, М. с. 119 </ref>; През този период публикува над 100 статии, много от тях в престижни световни издания, включително 10 статии в списание „[[Нейчър]]“.
Въпреки достатъчното публикации в специализирани чуждестранни издания, Дончо Костов не получава място на доцент в Софийския университет (1931). Участва и в конкурс за Директор на Земеделската опитна станция в София, който спечелва, но назначението му се бави.
 
Дончо Костов е с леви идеи (той става член на [[БКП|Българската работническа партия]] през [[1944]]). При тези условия през 1932 година той се отзовава на личната покана на световно известния съветски академик [[Николай Вавилов]] да се присъедини към Института по генетика. Там Дончо Костов започва да работи, отначало в [[Ленинград]], а после в [[Москва]] (1932-1939). Преподава в [[Ленинградски университет|Ленинградския университет]] (1934-1936), където е избран за професор. В Института по това време работят видните генетици [[Херман Джоузеф Малър|Херман Малър]] (Нобелова награда, 1946 г.) и [[Георгий Карпеченко]] (разстрелян, [[Коммунарка]], 1941) <ref> Azmanov, I., 1988. Bulgarian geneticist recognized at last. Nature, 336, pp.423-423.</ref>. Участва в организираните от академик Вавилов експедиции из Съветския съюз. През 1936 г. Дончо Костов, заедно с академиците Константинов и Лисицин, е в комисия, която критично разглежда дейността на ръководения от [[Трофим Лисенко]] Институт по генетика и селекция в Одеса <ref> П. Н. Константинов, П. И. Лисицын и Д. Костов. Несколько слов о работах Одесского института селекции и генетики. Сборник дискуссионных статей по вопросам генетики и селекции. М.: ОГИЗ, 1936, М. с. 119 </ref>; През този период публикува над 100 статии, много от тях в престижни световни издания, включително 10 статии в списание „[[Нейчър]]“.
 
В [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] Кампанията на Лисенко за налагане на неговите възгледи се засилва и Николай Вавилов постепенно изпада в немилост.
 
През 1938 г. Дончо Костов , който все още работи в Москва, кандидатства за доцент по генетика в Агрономо-лесовъдния факултет, но е отхвърлен. Конкурсът печели [[Генчо Генчев (генетик)|Генчо Генчев]].
 
През септември [[1939]] година Дончо Костовг. напуска СССР и се завръща в България. Той никога не приема и не се примирява с „учението“ на Лисенко <ref> Искрен Азманов. Академик Дончо Костов – живот, дейност, идеи (историческо присъствие 1924- – 1949). БАН, Благоевград – София (1972 – 1984), дисертация, 417 машинописни страници </ref>.
 
В България министърът ва земеделието (Иван Багрянов) го назначава за директор на [[Централен земеделски изпитателен институт|Централния земеделски изпитателен институт]]. Тази длъжност Дончо Костов заема от октомври 1939 г. до януари 1949 г.
 
През 1943 г. е избран за редовен доцент при катедрата по „Обща биология“ на Медицинския факултет. През 1945 г. е повишен в извънреден професор. От 1946 г. е редовен професор и титуляр на катедрата по „Дарвинизъм, генетика и селекция“ при Агрономо-лесовъдния факултет. В катедрата лекциите по генетика чете проф. Генчо Генчев, а по селекция – Дончо Костов. За улеснение на студентите излизат и съвременните учебници по „Генетика"„Генетика“ (1947 г.) на проф. Генчев и „Кратък курс по селекция на полските растения”растения“ (1949 г.) на акад. Д. Костов.
 
През юли 1946 година става редовен член на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]]. Той е първият генетик, станал академик в България. Основава и ръководи [[Институт по приложна биология и развитие на организмите|Института по приложна биология и развитие на организмите]] (1947- – 1949). Участва в Международните Конгреси по [[Цитология]] ([[Стокхолм]], 1947) и по Генетика (Стокхолм, 1948).
 
== В немилост ==
През август 1948 годинаг. в Москва се провежда [[Августовска сесия на ВАСХНИЛ (1948)|сесия на Академията на селскостопанските науки (ВАСХНИЛ)]]. След нея идеите на „прогресивното“ учение на Лисенко стават държавна политика. Генетиците в Съветския съюз са принудени да скъсат с науката и да приемат „учението на Мичурин-Лисенко“. В България отражението на решенията на Августовската сесия на ВАСХНИЛ е незабавно. През ноември 1948 година в. [[Работническо дело]] публикува три статии от проф. [[Игнат Емануилов]], в които остро се критикуват българските генетици, най-вече акад. Дончо Костов <ref> Аглика Едрева, 2015. Триумфът на лисенкоизма в България: Биологическата конференция (София, 4- – 8 април 1949) Edreva A., 2015. The triumph of Lysenkoism in Bulgaria: The Biological Conference (Sofia, 4- – 8 April, 1949). Genetics and Plant Physiology, 5(2): 188–198188 – 198. http://www.bio21.bas.bg/ippg/bg/wp-content/uploads/2015/08/GPP_5_2_188-198.pdf</ref>
 
На [[Пети конгрес на БКП|Петия конгрес на БКП]], проведен през декември 1948, продължават нападките срещу българските генетици. [[Вълко Червенков]], който е начело на тогавашния [[Комитет за наука, изкуство и култура]] (КНИК), отбелязва, че у нас биологическата наука не е на „мичуринско-лисенковски позиции“. [[Титко Черноколев]], зам. Министър на земеделието е по-конкретен. Той обвинява акад. Д. Костов в привързаност към „реакционните вайсманисти”вайсманисти“, за „безплодност”„безплодност“, както и за това, че „всички негови изследвания се базират на съществуването на хромозомите и на неунаследяване на придобитите качества”качества“ <ref>Пети конгрес на Българската комунистическа партия (18 – 25 декември 1948).Стенографски протоколи, Част І, Издателство на БКП, София, 1949, стр. 293; стр. 565 – 566. </ref>.
През август 1948 година в Москва се провежда [[Августовска сесия на ВАСХНИЛ (1948)|сесия на Академията на селскостопанските науки (ВАСХНИЛ)]]. След нея идеите на „прогресивното“ учение на Лисенко стават държавна политика. Генетиците в Съветския съюз са принудени да скъсат с науката и да приемат „учението на Мичурин-Лисенко“. В България отражението на решенията на Августовската сесия на ВАСХНИЛ е незабавно. През ноември 1948 година в. [[Работническо дело]] публикува три статии от проф. [[Игнат Емануилов]], в които остро се критикуват българските генетици, най-вече акад. Дончо Костов <ref> Аглика Едрева, 2015. Триумфът на лисенкоизма в България: Биологическата конференция (София, 4-8 април 1949) Edreva A., 2015. The triumph of Lysenkoism in Bulgaria: The Biological Conference (Sofia, 4-8 April, 1949). Genetics and Plant Physiology, 5(2): 188–198. http://www.bio21.bas.bg/ippg/bg/wp-content/uploads/2015/08/GPP_5_2_188-198.pdf</ref>
 
През април 1949 година се провежда [[Биологическа конференция на БАН (1949)|Биологическа конференция]] на тема „Положението в биологическата наука у нас в светлината на мичуринското учение”учение“. Цел на Конференцията е да принуди българските учени да приемат напълно безпочвените идеи на Т. Д. Лисенко. Резултатът е разгром на българската биологическа наука, което има трайни последици <ref> Г. Рукмански. Кратка история на генетиката. „Авангард Прима“, С., 2011. ISBN 978-954-323-813-2, стр. 196 </ref>.
На [[Пети конгрес на БКП|Петия конгрес на БКП]], проведен през декември 1948, продължават нападките срещу българските генетици. [[Вълко Червенков]], който е начело на тогавашния [[Комитет за наука, изкуство и култура]] (КНИК), отбелязва, че у нас биологическата наука не е на „мичуринско-лисенковски позиции“. [[Титко Черноколев]], зам. Министър на земеделието е по-конкретен. Той обвинява акад. Д. Костов в привързаност към „реакционните вайсманисти”, за „безплодност”, както и за това, че „всички негови изследвания се базират на съществуването на хромозомите и на неунаследяване на придобитите качества” <ref>Пети конгрес на Българската комунистическа партия (18 – 25 декември 1948).Стенографски протоколи, Част І, Издателство на БКП, София, 1949, стр. 293; стр. 565 – 566. </ref>.
 
Като генетици, главните „подсъдими“ на Конференцията са акад. Дончо Костов и проф. [[Михаил Христов (генетик)|Михаил Христов]]. <ref>[http://www.bio21.bas.bg/ippg/bg/wp-content/uploads/2018/08/GPP_8_1-2_2018_94-102_Suppl-1_Proc-Biol-Conf-1949.pdf Положението на биологическата наука у нас в светлината на Мичуринското учение. Сборник материали, Печатница на БАН, С., 1949. стр. 446 http://www.bio21.bas.bg/ippg/bg/wp-content/uploads/2018/08/GPP_8_1-2_2018_94-102_Suppl-1_Proc-Biol-Conf-1949.pdf] </ref>
През април 1949 година се провежда [[Биологическа конференция на БАН (1949)|Биологическа конференция]] на тема „Положението в биологическата наука у нас в светлината на мичуринското учение”. Цел на Конференцията е да принуди българските учени да приемат напълно безпочвените идеи на Т. Д. Лисенко. Резултатът е разгром на българската биологическа наука, което има трайни последици <ref> Г. Рукмански. Кратка история на генетиката. „Авангард Прима“, С., 2011. ISBN 978-954-323-813-2, стр. 196 </ref>.
 
Дончо Костов е болен, той не присъства на заседанията. Заставен е да напише писмо до участниците. Текстът на писмото обаче не удовлетворява организаторите. Учените, запознати с делото на Дончо Костов, привеждат данни, които показват, че неговото писмо е било подменено и прочетеният текст е чужд <ref> Олга Дряновска, Истини и спомени за академик Дончо Костов. Зодиак ВН, С., 1997, 206 с., стр. 95 – 110 </ref> <ref> Edreva A., 2013. The destroying of an eminent geneticist: Dontcho Kostoff and the biological Conference in Bulgaria, 1949. Историко-биологические исследования, 5(1), 54 - – 62</ref>. Дончо Костов е оклеветен и огорчен. Умира от сърдечен инфаркт през август същата година в [[София]] на 52 години.
Като генетици, главните „подсъдими“ на Конференцията са акад. Дончо Костов и проф. [[Михаил Христов]]. <ref> Положението на биологическата наука у нас в светлината на Мичуринското учение. Сборник материали, Печатница на БАН, С., 1949. стр. 446 http://www.bio21.bas.bg/ippg/bg/wp-content/uploads/2018/08/GPP_8_1-2_2018_94-102_Suppl-1_Proc-Biol-Conf-1949.pdf </ref>
 
Дончо Костов е болен, той не присъства на заседанията. Заставен е да напише писмо до участниците. Текстът на писмото обаче не удовлетворява организаторите. Учените, запознати с делото на Дончо Костов, привеждат данни, които показват, че неговото писмо е било подменено и прочетеният текст е чужд <ref> Олга Дряновска, Истини и спомени за академик Дончо Костов. Зодиак ВН, С., 1997, 206 с., стр. 95 – 110 </ref> <ref> Edreva A., 2013. The destroying of an eminent geneticist: Dontcho Kostoff and the biological Conference in Bulgaria, 1949. Историко-биологические исследования, 5(1), 54 - 62</ref>. Дончо Костов е оклеветен и огорчен. Умира от сърдечен инфаркт през август същата година в [[София]] на 52 години.
 
Дончо Костов е женен за Анна Анатолиевна Завялова (1933 г.). Нямат деца.
 
== Признаниие ==
Делото на акад. Дончо Костов получава пълно признание много години след смъртта му. През 1987 г. по случай 90 години от неговото рождение се организира юбилейно честване, на което слово произнася акад. [[Ангел Балевски]], председател на БАН. На стогодишнината от неговото рождение Институтът по Генетика на БАН организира честване и изложба на фотографии <ref> Аглика Едрева (1997) Честване на сто години от рождението на Дончо Костов (1897- – 1949) в Българска Академия на Науките. A. Edreva (1997) Celebration of the Centenary of Dontcho Kostoff (1897–19491897 – 1949) in the Bulgarian Academy of Sciences, Biotechnology & Biotechnological Equipment, 11:3- – 4, 55- – 57. https://doi.org/10.1080/13102818.1997.10818943</ref>.
 
Институтът по генетика на БАН от 1987 г. до 2010 г. носи името на акад. Дончо Костов (до сливането си с Института по физиология на растенията „Акад. Методий Попов“) <ref> Институт по физиология на растенията и генетика. История. http://www.bio21.bas.bg/ippg/bg/?page_id=67 </ref>
Делото на акад. Дончо Костов получава пълно признание много години след смъртта му. През 1987 г. по случай 90 години от неговото рождение се организира юбилейно честване, на което слово произнася акад. [[Ангел Балевски]], председател на БАН. На стогодишнината от неговото рождение Институтът по Генетика на БАН организира честване и изложба на фотографии <ref> Аглика Едрева (1997) Честване на сто години от рождението на Дончо Костов (1897-1949) в Българска Академия на Науките. A. Edreva (1997) Celebration of the Centenary of Dontcho Kostoff (1897–1949) in the Bulgarian Academy of Sciences, Biotechnology & Biotechnological Equipment, 11:3-4, 55-57. https://doi.org/10.1080/13102818.1997.10818943</ref>.
Институтът по генетика на БАН от 1987 г. до 2010 г. носи името на акад. Дончо Костов (до сливането си с Института по физиология на растенията „Акад. Методий Попов“) <ref> Институт по физиология на растенията и генетика. История. http://www.bio21.bas.bg/ippg/bg/?page_id=67 </ref>
 
През 2009 г. бе издаден сборник ''„Избрани научни трудове"'' на акад. Д. Костов. В него са представени неговите най-значими научни публикации <ref>Дончо Костов. Избрани научни трудове. София, Акад. изд. Проф. Марин Дринов, 2009, с. 607. ISBN: 978-954-322-355-8</ref>.
 
През 1990 режисьорката [[Адела Пеева]] прави документалния филм ''„Дончо Костов – една българска история“''.
 
== Научна дейност ==
 
Дончо Костов публикува над 200 оригинални научни труда в няколко области на генетиката. Той работи задълбочено по широк кръг проблеми, такива като междувидовата хибридизация, полиплоидията, образуването на калуса при присаждане, образуването на тумори, придобитият имунитет при растенията, структурата на хромозомите и други. Резултатите от своите изследвания той публикува главно в реномирани европейски и американски списания.
 
== Избрани публикации ==
Kostoff, D.,* 1927. Pollen-tube growth in Lythrum salicaria. Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America, 13(4), p.253.
 
Kostoff, D.,* 1929. Acquired immunity in plants. Genetics, 14(1), p.37 - – 77.
Kostoff, D., 1927. Pollen-tube growth in Lythrum salicaria. Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America, 13(4), p.253.
Kostoff, D. and Kendall, J.,* 1929. Studies on the structure and development of certain Cynipid galls. The Biological Bulletin, 56(6), pp.402- – 458. – с J. Kendall
 
Kostoff, D.,* 1930. Ontogeny, genetics, and cytology of Nicotiana hybrids. Genetica, 12(1), pp.33- – 139.
Kostoff, D., 1929. Acquired immunity in plants. Genetics, 14(1), p.37 - 77.
Kostoff, D.,* 1938. Studies on polyploid plants. Journal of Genetics, 37(1), pp.129- – 209.
 
Kostoff* 1941 – D., 1941—19431943. Cytogenetics of the genus Nicotiana. Sofia, State Publishing House, 1072 p. (Издание на български и английски)
Kostoff, D. and Kendall, J., 1929. Studies on the structure and development of certain Cynipid galls. The Biological Bulletin, 56(6), pp.402-458.
 
Kostoff, D., 1930. Ontogeny, genetics, and cytology of Nicotiana hybrids. Genetica, 12(1), pp.33-139.
 
Kostoff, D., 1938. Studies on polyploid plants. Journal of Genetics, 37(1), pp.129-209.
 
Kostoff D., 1941—1943. Cytogenetics of the genus Nicotiana. Sofia, State Publishing House, 1072 p. (Издание на български и английски)
 
== Награди ==