Дончо Костов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Личност|биолог}}
'''Дончо Костов Стоянов''' е [[България|български]] [[агроном]] и [[генетик]]. През лятото на 1944 година е включен в правителството на [[Иван Багрянов]] като [[министър на земеделието и държавните имоти]], но отказва поста и е освободен.<ref>Костов не приема длъжността и е освободен по „здравословни причини“, цит. по Ташев, с.241</ref>
== Биография ==
Ред 25:
== В немилост ==
През август 1948 г. в Москва се провежда [[Августовска сесия на ВАСХНИЛ (1948)|сесия на Академията на селскостопанските науки (ВАСХНИЛ)]]. След нея идеите на „прогресивното“ учение на Лисенко стават държавна политика. Генетиците в Съветския съюз са принудени да скъсат с науката и да приемат „учението на Мичурин-Лисенко“. В България отражението на решенията на Августовската сесия на ВАСХНИЛ е незабавно. През ноември 1948 година в. [[Работническо дело]] публикува три статии от проф. [[Игнат Емануилов]], в които остро се критикуват българските генетици, най-вече акад. Дончо Костов <ref>[http://www.bio21.bas.bg/ippg/bg/wp-content/uploads/2015/08/GPP_5_2_188-198.pdf
На [[Пети конгрес на БКП|Петия конгрес на БКП]], проведен през декември 1948, продължават нападките срещу българските генетици. [[Вълко Червенков]], който е начело на тогавашния [[Комитет за наука, изкуство и култура]] (КНИК), отбелязва, че у нас биологическата наука не е на „мичуринско-лисенковски позиции“. [[Титко Черноколев]], зам. Министър на земеделието е по-конкретен. Той обвинява акад. Д. Костов в привързаност към „реакционните вайсманисти“, за „безплодност“, както и за това, че „всички негови изследвания се базират на съществуването на хромозомите и на неунаследяване на придобитите качества“ <ref>Пети конгрес на Българската комунистическа партия (18 – 25 декември 1948).Стенографски протоколи, Част І, Издателство на БКП, София, 1949, стр. 293; стр. 565 – 566. </ref>.
Ред 35:
Дончо Костов е болен, той не присъства на заседанията. Заставен е да напише писмо до участниците. Текстът на писмото обаче не удовлетворява организаторите. Учените, запознати с делото на Дончо Костов, привеждат данни, които показват, че неговото писмо е било подменено и прочетеният текст е чужд <ref> Олга Дряновска, Истини и спомени за академик Дончо Костов. Зодиак ВН, С., 1997, 206 с., стр. 95 – 110</ref><ref>Edreva A., 2013. The destroying of an eminent geneticist: Dontcho Kostoff and the biological Conference in Bulgaria, 1949. Историко-биологические исследования, 5(1), 54 – 62</ref>. Дончо Костов е оклеветен и огорчен. Умира от сърдечен инфаркт през август същата година в [[София]] на 52 години.
Дончо Костов е женен за Анна Анатолиевна Завялова (1933
== Признаниие ==
Делото на акад. Дончо Костов получава пълно признание много години след смъртта му. През 1987 г. по случай 90 години от неговото рождение се организира юбилейно честване, на което слово произнася акад. [[Ангел Балевски]], председател на БАН. На стогодишнината от неговото рождение Институтът по Генетика на БАН организира честване и изложба на фотографии <ref>[https://doi.org/10.1080/13102818.1997.10818943 Аглика Едрева (1997) Честване на сто години от рождението на Дончо Костов (1897
Институтът по генетика на БАН от 1987 г. до 2010 г. носи името на акад. Дончо Костов (до сливането си с Института по физиология на растенията „Акад. Методий Попов“) <ref>
През 2009 г. бе издаден сборник ''„Избрани научни трудове"'' на акад. Д. Костов. В него са представени неговите най-значими научни публикации <ref>Дончо Костов. Избрани научни трудове. София, Акад. изд. Проф. Марин Дринов, 2009, с. 607. ISBN: 978-954-322-355-8</ref>.
Ред 50:
== Избрани публикации ==
*
*
*
*
*
*
== Награди ==
От 1948
== Източници ==
Ред 67:
{{пост начало}}
{{пост|[[министър на земеделието и държавните имоти]]|[[1 юни]] [[1944]]|[[12 юни]] [[1944]]
{{пост край}}
| |||