Орнитология: Разлика между версии

 

Наблюдението е най-разпространеният метод за изучаване на поведението на птиците. То е сравнително лесно поради демонстративното им поведение и дневната активност на повечето видове. Освен това мнозинството видове имат специфична (видово-диагностична) окраска, позволяваща определянето им от разстояние. Развитието на оптичните уреди и методи и по-специално на [[фотография]]та в последните години, значително улеснява изучаването на този клас животни. Орнитологията в България е най-силно развититите зоологични направления.<ref>Боев, Н., Д. Нанкинов 1985. Проблеми на българската орнитология. – В: Нац. конф. по биол. Докл. и съобщ. Секция „Ентомол., хидробиол. и орнитол.“, С. 94-102.</ref><ref>Боев, З. 1990. 100 години орнитологични изследвания в България. – Historia naturalis bulgarica, 2: 25-35.</ref> Палеоорнитологията (палеонтология на птиците) изучава изкопаемите птици, а археоорнитологията – птиците от културните пластове (т.е. от археологическите находища).<ref> Боев, З. 2000. Палеоорнитологията и археоорнитологията като направления в палеозоологията. – Historia naturalis bulgarica, 12: 157-166.</ref><ref>Боев, З. 2009. За птиците на България и техните изследователи. – За птиците, 2: 32.</ref> Към 2009 г. общо около 450 български автори са публикували в научни издания публикации върху птиците от България (или други страни) след 1950 г. <ref>Мирков, И. 2009. За птиците на България и техните изследователи. Библиография 1950-2008. Авангард Прима. С. 1-222.</ref> Основният метод за изследване на миграциите и разпространението на птиците е [[опръстеняване]]то. При него се поставят пръстени с идентификационни номера на краката на уловени птици, които след това се пускат на свобода. При последващи наблюдения или улов, птиците могат да бъдат разпознати по пръстените, а това позволява проследяването на миграцията и развитието на отделните индивиди. В някои случаи на по-едри видове птици (пеликани, [[гъски]], [[лебеди]], [[жерави]] и др.) се поставят цветни пластмасови пръстени с едро надписани номера, които отдалеч с бинокъл или при разглеждане на направената фотография, могат да бъдат идентифицирани и без повторно улавяне и стресиране на птицата. Зоологът [[Павел Патев]] е първият български орнитолог. Той издава монографията „Птиците в България“ (1950), в която обобщава сведенията за всички известни дотогава видове птици в страната.

Първата научна публикация за българската орнитофауна, написана от българин и издадена в България е на [[Георги Христович]] <ref>Г. К. 1890. Материали за изучаването на българската фауна. Списък на птиците отъ некои местности въ България. – В: Сб. за нар. умотв. и пр., кн. 2: 185-225.</ref>. Затова 1890 г. се смята за начало на орнитологичните изследвания в България. <ref>Боев, З. 1990. 100 години орнитологични изследвания в България. – Historia naturalis bulgarica, 2: 25-35.</ref>

 

След Павел Патев в областта на орнитологията в България работят [[Николай Боев]], [[Симеон Симеонов (български зоолог (орнитолог)|Симеон Симеонов]], [[Стефан Дончев]], [[Димитър Нанкинов]], [[Таню Мичев]], [[Андон Даракчиев]], [[Божидар Иванов]], [[Цено Петров]], [[Петър Янков]], [[Боян Милчев]], [[Златозар Боев]], [[Павел Зехтинджиев]], [[Петър Шурулинков]], [[Борис Николов (орнитолог)|Борис Николов]], [[Стоян Николов (орнитолог)|Стоян Николов]], и др.

 

 

 

== Източници ==