Карлуковски манастир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Църкви в Плевенската епархия, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Храм
'''Карлу̀ковският манастѝр''' е бил разположен на около 1,5 км от [[Карлуково]], северно от река [[Искър]].▼
| име = Карлуковски манастир
| картинка =
| картинка-описание =
| вид на храма = църква
| страна = България
| населено място = [[Плевен]]
| вероизповедание = [[Българска православна църква - Българска патриаршия]])
| епархия = [[Плевенска епархия|Плевенска]]
| архиерейско наместничество = [[Плевен]]
| тип на сградата =
| архитектурен стил =
| време на изграждане =
| реликви =
| съвременен статут = [[паметник на културата]]
| съвременно състояние =
| сайт =
| категория= християнство
}}
▲'''Карлу̀ковският манастѝр''' е
== История ==
Не са открити данни за създаването на Карлуковския манастир. Манастирът е разграбен и разрушен за първи път през 15 век. Възобновен е в края на 16 – началото на 17 век, но не след дълго отново е разрушен и запустява. През 1834 г. манастирът е възстановен със средства на пловдивския чорбаджия [[Стоян Чалъков]], който имал имоти в този край. Разрушен е за пореден път при отстъплението на османските войски през [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война от 1877 – 1878 г.]].
== Църкви ==
Line 20 ⟶ 29:
Декоративната система е обичайна за 16 – 17 век. Поради малките размери на църквата, богородичният и евангелският цикъл са в по-съкратен вид, отколкото в много от съвремените ѝ църкви, посветени на [[Богородица]]. Липсва обичайната сцена „Успение Богородично“, която се изписва в наоса – точно срещу изхода; на това място е изписана сцената „[[Разпъването на Исус|Разпятие Христово]]“. Стилът на стенописите (един пласт), работени от трима [[зограф]]и, се отличава с черти, присъщи за източнохристиянското изкуство от тази епоха: сухото графично, но обемно третиране на формите, тъмната тоналност на колорита, пространственото решение на архитектурния и природния пейзаж, засилването на реалистичните тенденции („Разпятието“, „Премъдростта на [[Йоан Златоуст]]“ и други), повишената декоративност в общата система, в отделните сцени, образи и детайли. Най-голяма живост и реалистина убедителност на образа има в ктиторския портрет на Агапий (на западната стена на притвора, непосредствено вдясно от входната врата).
В църквата се пази ценен [[Дърворезба|
Големите иконостасни [[икона|икони]] са рисувани от [[Димитър Зограф]].
|