Яков Янков: Разлика между версии

== Биография ==

Яков Янков е роден през 1860 г. в голямото будно българско [[костурско]] село [[Загоричани]], тогава в Османската империя, днес Василиада, [[Гърция]].<ref name="Миръ">{{Цитат периодика| last = Загорицко благотворително и взаимноспомагателно д-во „Илинденъ“ | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1943 | month = 18 октомврий | title =Скръбна весть | journal =Миръ | volume =49| issue =12943 | pages = | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref> Брат е на българския революционер и водач на Върховния комитет [[Анастас Янков]].<ref>{{cite book |title=Моите възспоменания по Македоно-одринския въпрос. - В: От София до Костур |last= Янков |first= Анастас |authorlink= Анастас Янков |coauthors= |year= 2003 |publisher= ИК „Синева“|location=София |isbn=954-99-83-23-4 |pages=171 |url= |accessdate=}}</ref> Яков Янков емигрира в Свободна България и влиза в Македонската организация. Делегат е на [[Втори македонски конгрес|Втория]] (декември 1895),<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 53-57, 60, 66.</ref> [[Трети македонски конгрес|Третия]] (ноември 1896),<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 91-101.</ref> [[Четвърти македонски конгрес|Четвъртия]] (юни 1897)<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106-107.</ref> и [[Шести македонски конгрес|Шестия македонски конгрес]] (май 1899) от Шуменското македонско дружество.<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 131.</ref>

 

След войните, през октомври 1920 година на Втория велик събор е избран за член на Изпълнителния комитет на [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските братства]] заедно с д-р [[Иван Каранджулов]], [[Никола Стоянов]], [[Христо Станишев]], [[Наум Томалевски]], д-р [[Божирад Татарчев]], [[Никола Дишков (строителен предприемач)|Никола Дишков]], [[Петър Глушков]], [[Христо Попов (църковен деец)|Христо Попов]] и [[Славейко Матов]].<ref>{{cite book |title= Моите спомени |last=Баждаров |first= Георги |authorlink= |coauthors= |year=1929 |publisher= |location=София |isbn= |pages= |url=http://www.promacedonia.org/gb/gb_3_2a.html |accessdate=16 януари 2016}}</ref>