Дончо Костов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м →‎В немилост: цитат Аглика вместо глика Едрева
Ред 25:
 
== В немилост ==
През август 1948 г. в Москва се провежда [[Августовска сесия на ВАСХНИЛ (1948)|сесия на Академията на селскостопанските науки (ВАСХНИЛ)]]. След нея идеите на „прогресивното“ учение на Лисенко стават държавна политика. Генетиците в Съветския съюз са принудени да скъсат с науката и да приемат „учението на Мичурин-Лисенко“. В България отражението на решенията на Августовската сесия на ВАСХНИЛ е незабавно. През ноември 1948 година в. [[Работническо дело]] публикува три статии от проф. [[Игнат Емануилов]], в които остро се критикуват българските генетици, най-вече акад. Дончо Костов <ref>[http://www.bio21.bas.bg/ippg/bg/wp-content/uploads/2015/08/GPP_5_2_188-198.pdf гликаАглика Едрева, 2015. Триумфът на лисенковизма в България: Биологическата конференция (София, 4 – 8 април 1949)] А Genetics and Plant Physiology, 5(2): 188 – 198.</ref>
 
На [[Пети конгрес на БКП|Петия конгрес на БКП]], проведен през декември 1948, продължават нападките срещу българските генетици. [[Вълко Червенков]], който е начело на тогавашния [[Комитет за наука, изкуство и култура]] (КНИК), отбелязва, че у нас биологическата наука не е на „мичуринско-лисенковски позиции“. [[Титко Черноколев]], зам. Министър на земеделието е по-конкретен. Той обвинява акад. Д. Костов в привързаност към „реакционните вайсманисти“, за „безплодност“, както и за това, че „всички негови изследвания се базират на съществуването на хромозомите и на неунаследяване на придобитите качества“ <ref>Пети конгрес на Българската комунистическа партия (18 – 25 декември 1948).Стенографски протоколи, Част І, Издателство на БКП, София, 1949, стр. 293; стр. 565 – 566. </ref>.