Дипломатически имунитет: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Zelenkroki (беседа | приноси) м Плюс източници. |
Zelenkroki (беседа | приноси) м Добавям текст, който съществува в друга статия. Махам шаблона за липса на източници. |
||
Ред 1:
'''Дипломатически имунитет''' означава неприкосновеност на [[личност]]та на [[дипломат]]ическия агент.
Той се ползва с [[Имунитет (право)|имунитет]] по отношение на наказателната [[юрисдикция]] на приемащата държава, както и по отношение на гражданската и административната ѝ юрисдикция.<ref>[https://www.bg-pravo.com/2014/01/11_16.html Лични привилегии и имунитети на дипломатическия персонал]</ref> Дипломатът не е длъжен да дава показания като свидетел в приемащата страна.
На територията на чужди държави [[дипломатическа мисия|дипломатическите представителства]] и техният персонал притежават съвкупност от привилегии и имунитети. Тези права и по-малко задължения от обикновените граждани се основават се на Виенската конвенция за дипломатическите отношения, Конвенцията за специалните мисии, Конвенцията за привилегиите и имунитетите на [[Организация на обединените нации|Обединените нации]] от 1946 г., Конвенцията за привилегиите и имунитетите на специализираните учреждения на ООН от 1947 г. и т.н. С особен статут се ползват някои представители в международни [[организация|организации]] и в [[Европейски съюз|Европейския съюз]], където те получават имунитет и от юрисдикцията на изпращащата държава — например в Съвета на министрите на [[Съвет на Европа|Съвета на Европа]] и депутатите в [[Европейския парламент]] на [[Европейски съюз|Европейския съюз]].
Имунитетът не важи в случаи на вещни искове за лично имущество на територията на приемащата държава, искове за наследство, искове по професионална и търговска дейност, извършена от лицето, извън правомощията му.
|