Разлика между версии на „Иван Масларов (алпинист)“

редакция без резюме
| деца = 1
}}
'''Иван Масларов – Байно''' е български [[алпинист]], един от най-добрите катерачи в историята на българския алпинизъм, съавтор на първите катерачни гидовници на Мальовишкия дял на Рила и на Врачанските скали, председател на Федерацията на българските алпийските клубове (днес БФКА) от 2002 до 20052004 г., дългогодишен стопанин на хижа „Мальовица“.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.360mag.bg/posts/35535|заглавие=Загина алпинистът Иван Масларов-Байно|автор=|фамилно_име=Величкова|първо_име=Венелина|дата=|труд=360mag.bg|архив_дата=23 септември 2014|достъп_дата=}}</ref>
 
Участва в някои от най-големите постижения на българския алпинизъм – първите зимни изкачвания на [[Големите северни стени на Алпите|северните стени]] на [[Матерхорн]] и [[Айгер]] в [[Алпи|Алпите]] и първото изкачване на Южната стена на вр. [[Исмаил Самани (връх)|Комунизъм]] (сега Исмаил Самани) в [[Памир]].<ref name=":0" />
Сред изкачванията му по света се открояват първите български зимни изкачвания на две от трите [[Големите северни стени на Алпите|Големи северни стени на Алпите]] – тези на [[Матерхорн]] и [[Айгер]]; изкачва Пти Дрю по маршрута „Пиер Ален“, Чима Гранде по маршрута „Касин“ и др.<ref name=":3" />{{rp|202}} Участва в първото изкачване от българи на голяма стена на 7-хилядник – Южната 2500-метрова стена на връх Комунизъм в Памир. .<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://npetkov.cmstory.com/index.php?module=News&type=user&func=display&sid=9|заглавие=Южната стена на Комунизъм в алпийски стил, 1986|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=npetkov.cmstory.com|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>
 
Участва в първите български изкачвания на тридва от континенталните първенци: връх [[Аконкагуа]] (Южна Америка), той изкачва два пъти в период от десетина дни: по класическия маршрут (28 декември 1977) и по 3-километровата южна стена (8 януари 1978),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://npetkov.cmstory.com/index.php?module=pages&type=user&func=display&pageid=4|заглавие=Aconcagua|автор=|фамилно_име=Петков|първо_име=Николай|дата=|труд=npetkov.cmstory.com|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> и връх [[Денали|Маккинли]], сега Денали (Северна Америка), 27 юни 1988 г.,<ref name=":0" /> и [[Джая]] (Карстенс), най-високия връх на [[Океания]], 1992 г.<ref name=":4" />
 
С [[Николай Петков (алпинист)|Николай Петков]] правят първото изкачване в [[Патагония]] – по Аржентинския турмаршрут на [[Монте Фицрой|Фицрой]], а в Африка прокарват премиерен „Български път“(''Bulgarian Way)'' по сериозната южна стена на Батиан, [[Кения (планина)|Маунт Кения]] (Африка), 1991.<ref name=":0" />
 
Прави силни изкачвания и в [[Кавказ]]: зимно изкачване на Северната стена на вр. Шчуровски по тур „Сурката“ и екстремно лятно изкачване по нея, както и върховете Мижирги, Бърно и МисисТау.<ref name=":2" /><ref name=":3" />{{rp|139}} В Памир изкачва връх [[Абу Али ибн Сина (връх)|Ленин]],1985 г.
Част от изкачените от Иван Масларов върхове са:
* 1979 г. – връх Мижирги, 5047 м, в района на Безенги, Кавказ. <ref name=":3" />{{rp|236}}
* 1982 г. – Северната стена на Матерхорн, 4478 м – първо българско зимно изкачване (22 – 24 януари) с два бивака по стената от Любомир Илиев, [[Николай Петков (алпинист)|Николай Петков]] и Иван Масларов.<ref>{{Цитат книга|last=Петков|first=Николай|title=От Матерхорн до Еверест|year=1985|month=|publisher=Медицина и физкултура|location=София|isbn=|pages=50–51, 59–77}}</ref>
* 1985 г. – Северната стена на Айгер – първо българско зимно изкачване (10 – 13 март) от Иван Масларов, [[Николай Петков (алпинист)|Николай Петков]], Кирил Тафраджийски и Димитър Начев, алпинисти от алпийски клуб „Орловец“ при Туристическо дружество „Планинец“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://npetkov.cmstory.com/index.php?module=News&type=user&func=display&sid=8|заглавие=Северната стена на Айгер през зимата, 1985|автор=Петков, Николай, Иван Масларов|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=npetkov.cmstory.com|съавтори=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=News&func=display&sid=2562|заглавие=“Стената на смъртта” – 70 години по-късно|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=climbingguidebg.com, peterat|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>
* 1985 г. – връх [[Абу Али ибн Сина (връх)|Ленин]], 7134 м в Памир с [[Николай Петков (алпинист)|Николай Петков]] и Валери Пелтеков.
* 1986 г. – Южна стена на връх Комунизъм, 7495 м, в Памир. Първата изкачена голяма стена от българи на висок връх с решаващото участие на Николай Петков и Иван Масларов.<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.planinetz.org/index.php?module=pages&type=user&func=display&pageid=9|заглавие=История на АК „Планинец“|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=planinetz.org|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://npetkov.cmstory.com/index.php?module=News&type=user&func=display&sid=9|заглавие=Южната стена на Комунизъм в алпийски стил, 1986|автор=|фамилно_име=Атанасов|първо_име=Петър|дата=|труд=npetkov.cmstory.com|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>
*1987 г. – Северната стена на връх Шчуровски, 4259 м в Кавказ – зимно изкачване (13 – 15 март) по тур „Сурката“ от Иван Масларов, Петър Петров, Георги Димитров и Кирил Тафраджийски.<ref name=":2">60 години алпинизъм в България. София, Медицина и физкултура, 1989.</ref>
* 1987 г. – връх Аконкагуа, 6960 м (28 декември). Заедно с Мариана Масларова, [[Николай Петков (алпинист)|Николай Петков]] и Кирил Тафраджийски изкачва върха по нормалния път.
* 1988 г. – Южна стена на Аконкагуа (8 януари). [[Николай Петков (алпинист)|Николай Петков]], Иван Масларов и Кирил Тафраджийски изкачват 3-километровата стена по френския маршрут с варианта на Меснер.<ref name=":1" />
* 1988 г. – Първо българско изкачване на връх [[Денали|Маккинли (сега Денали)]] (6194 m), най-високия връх на [[Северна Америка]] – 27 юни 1988 г., заедно с Мариана Масларова, [[Николай Петков (алпинист)|Николай Петков]] и Иван Луканов.<ref>[https://npetkov.cmstory.com/_np/mckinley.htm Денали 1988], блог на [[Николай Петков (алпинист)|Николай Петков]].</ref><ref name=":2" />
*1989 г. – вр. [[Хан Тенгри]] в [[Тяншан]], участник в първото българско изкачване.<ref name=":4">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dreamxtreme.eu/1048105710581054105610481071.html|заглавие=Опит за кратка история на родния алпинизъм|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=dreamxtreme.eu|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref name=":3" />{{rp|203}}
* 1991 г. – Изкачен е Фиц Рой, 3441 м, по аржентинския маршрут. На върха стъпват Иван Масларов, [[Николай Петков (алпинист)|Николай Петков]], Кирил Тафраджийски и Владимир Нешев.<ref>{{Cite journal|last=|first=|date=брой 10, година XXXIII, София, 22 март 1991|title=Сред скалните обелиски между Атлантика и Пасифика.|url=|journal=Вестник Ехо|volume=|pages=|via=}}</ref>
* 1991 г. – Южната стена на Батиан, 5199 м, Маунт Кения. Иван Масларов и [[Николай Петков (алпинист)|Николай Петков]] правят премиерно изкачване по нов маршрут, ''Bulgarian Way,'' от 7 категория.<ref name=":1" />
*1991 г. – Северната стена на връх Шчуровски, 4259 м в Кавказ – екстремно изкачване за 9 часа по „Сурката“ с Петко Тотев.<ref name=":3" />{{rp|139}}
*1992 г. – връх [[Джая]] (Карстенс), 4884 м, на остров [[Нова Гвинея]], най-високия връх на [[Океания]] – първо българско изкачване с Николай Петков и Владимир Нешев.<ref name=":4" />
 
== Книги ==
* Иван Масларов, [[Николай Петков (алпинист)|Николай Петков]]. Врачански скали. Алпийски маршрути. София, Медицина и физкултура, 1987.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.varnaclimbing.com/media/26143/vrachansliskali.pdf|заглавие=Врачански скали. Алпийски маршрути|автор=Масларов, Иван, Николай Петков|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>
 
== За него ==
Хроникьорът на българския алпинизъм Петър Атанасов пише за Иван Масларов:<br>„''Байно беше една от най-големите и най-колоритните фигури в българския алпинизъм. Изключително интелигентен, с рядко чувство за хумор, той можеше да опише всяка ситуация – в планината и извън нея – по неповторим, байновски начин. Много от казаните от него неща звучаха като сентенции и бяха резултат на философски прозрения''.“<br>„''Байно бе мозъкът на легендарната свръзка Иван Масларов–Любомир Илиев–НиколайИлиев–[[Николай Петков (алпинист)|Николай Петков]], една от най-добрите в историята на българския алпинизъм. Те тримата плюс Кирил Досков, Наско Ламбов, Митко Начев и още неколцина алпинисти първи в България възприеха и започнаха да изповядват философията на катеренето без изкуствени опорни точки.'' <...> ''Всичките му действия в планината се отличаваха с висока интелигентност и необикновена резултатност.“''<br>„''Не знам дали има човек, останал непочерпен от Байно, не чул добра дума или не получил някаква услуга от него“''.<ref name=":0" />
 
== Източници ==
35

редакции