Павел Йовчев: Разлика между версии

'''Павел Йовчев''' (30.08.1893, с. Тишаново, Кюстендилско – 30.08.1982, София) е български [[общественик]], [[политик]], [[депутат]], търговец.

Работи като писар на село Тишаново, в периода 1907-1912 г. През [[Първата световна война]] е мобилизиран в 53 пехотен полк и участва в сраженията за освобождението на Македония и Добруджа. Пленен е през април 1917 година., в сражение при река Серет, Румъния; откаран е в Киев, където престоява 11 месеца. През март 1918 г. избягва от плен. След завръщането си в България до края на войната участва в 15 спомагателна дружина. След завършването на войната е секретар-бирник (1919-1922), общински съветник (1923–1934) и кмет на с. Тишаново (1927–1929), окръжен съветник и подпредседател на Кюстендилския окръжен съвет (1926–1927), председател на училищния съвет на с. Тишаново (1921–1926); създател на читалище „Родина“ и негов председател (1931–1945); известен търговец, [[депутат]] от [[Демократическа партия|Демократическата партия]] в XXIV ОНС (1938–1939) от Трета Кюстендилска избирателна колегия; ползва се почит и доверие между населението, поради своите заслуги като общественик. Член е на парламентарната комисия за железниците, пощите и телеграфите; вносител на законопроекта за задълженията до 1931 и спиране изпълнението на съдебните дела към 31 декември 1938 г., заедно с депутати от Демократическата партия излиза в опозиция. В битността си на народен представител подпомага построяването на пътя, който се отклонява за Тишаново, известен като „Павлевият път“.