Ловнидол: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 27:
Името на селото присъства в османотурски данъчни регистри от първата половина на [[16 век]] до към средата на [[17 век]] като ''дервентджийско'' село, принадлежащо към [[дервентджии|дервентджийската]] система на Османската империя за охраняване на проходите и опасните участъци от важните пътища. Сигурността на близкия [[Шипченски проход]] е наложила още през [[15 век]] да бъдат дадени специални права на [[рая]]та от съседното Габрово. Проходът е важна съобщителна артерия от [[Никопол]], главния град на [[санджак]]а, към Търново и на юг от [[Стара планина|Балкана]], а също така и в посока към Ловеч и София. Тези две важни направления определят и селищата, които да се натоварят с дервентджийски функции през целия период от 16 до началото на [[19 век]]. Срещу задълженията си по охрана и поддържане на участъци от пътищата, дервентджиите ползват от началото на 16 век известни данъчни облекчения – които обаче намаляват към края на века и през следващия век, а и хората търпят притеснения при преминаването по пътищата на османски големци. Според предания, конфликт при такова преминаване става причина село Ловнидол да бъде опожарено от османците и населението да го напусне и да се разпръсне, като по-късно поставя началото на ново селище. Споменът за дервентджиите от Ловнидол се запазва в името на местността Харбалии, разположена там, където са живели те и е било старото село. Наричани са „харбалии“ по въоръжението им – късото дебело копие, известно с името „харба“.<ref name=Недялков>[https://selvi-istoria.blogspot.com/2014/03/blog-post.html Блог на Петко Недялков, март 2014 г.; „Дервентджиите – пътните полицаи на Османската империя“]</ref>
 
Голяма част от напусналото население се премества на запад и се заселва около [[чифлик]]а на [[бей]]-[[аянин]], от двете страни на обрасъл с гори дол. Първоначално новото селище получава наименованието Чифлик, а по-късното си име Ловни дол вероятно дължи на дола, по протежение на който е разположено. С името Ловни дол селото е записано в летописните книги на [[Батошевски манастир „Успение Богородично“|Батошевския манастир]] (1839 г.) и на местната църква.
 
През 15 и 16 век в селото се практикува [[соколарство]]то. Най-ранният документ, който свидетелства за това, е регистър от [[1477]] г. за соколарите ([[доганджии]]те) от [[Румелия (област)|Румелия]], в който за наличните къщи със соколари е записано: ''„Село Ломни дол (днес Ловнидол), спадащо към Търнова: къщи неверници – 4.“''<ref>[https://selvi-istoria.blogspot.com/2014/03/v-v.html Блог на Петко Недялков, март 2014 г.; „Соколарството в севлиевския край през ХV-ХVІ век“]</ref>
 
Във фондовете на Държавния архив Габрово<ref>[http://www.archives.government.bg/109-Списък_на_фондове Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Габрово, Списък на фондове]</ref> се съхраняват значими за историята на селото документи от съответни периоди на/за:
Ред 44:
* [[Държавно земеделско стопанство]] (ДЗС) – с. Ловнидол, Габровско (1965 – 1977); фонд 1254.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=20&flgid=7080 Държавно-земеделско стопанство (ДЗС) – с. Ловнидол, Габровско (1965 – 1977)]</ref>
 
Първата църква в Ловнидол е построена през [[1839]] г., а камбанарията ѝ – през 1840 г. Сградата е ниска, вкопана в земята, без широки и светли прозорци, без кубе и камбанария, за да не прави впечатление от външната страна, както повечето български църкви, построени по време на османската власт. Размерите на сградата, обаче, за църква от този период са значителни. Колони разделят вътрешното пространство на два кораба. Църквата има два входа – южен и западен, като през западния се влиза чрез няколко стъпала. Изящни дърворезби оформят иконостаса, амвона, трона. Според преданието, старата църква е построена на мястото на някой си дядо Констадин. Църквата получава името „Св. св. Константин и Елена“. Денят на св. св. Константин и Елена – 3 юни, е бил обявен за празник на селото и в този ден е провеждан селският [[събор]].<ref name=Гализов>По данни от неиздадената „История на село Ловнидол“, написана от [[Георги Гализов]].</ref>
<!-- == Религии == -->
<!-- == Обществени институции == -->
 
След [[Освобождение на България|Освобождението]] построеният така храм става неудобен. През 1938 г. под ръководството на църковното настоятелство и свещеник Петко Петров Кунчев старата църква е съборена и на същото място започва строеж на нова църква по проект на архитект Никола Иванов Ганев от София. Строежа ръководят Енчо Бонев и Драгомир Драганов – архитекти от Габрово. Строежът е завършен през декември 1938 г. под ръководството на майстора-строител Ганчо Цанков Миралай. Сградата е струвала 97500 лева. Всички икони са нарисувани от руснака от грузински произход Арчил Кикодзе. Поставен е иконостасът от старата църква.<ref name=Гализов/>
== Културни и природни забележителности ==
Първата църква в с. Ловнидол е построена през 1839 година. Камбанарията на тази църква е построена 1840 година.
 
<!-- == Религии == -->
Сградата на тази църква била ниска, закопана в земята, без широки и светли прозорци, без кубе и камбанария за да не прави впечатление от външната страна, както и всички български църкви, построении по време на османската власт.
 
<!-- == Обществени институции == -->
Макар и ниска, вкопана в земята, размерите на сградата за една църква в този период били значителни. Колони разделяли вътрешното пространство на два кораба. Имала два входа – южен и западен, през западния се влизало чрез няколко стъпала. Изящни дърворезби, оформляли иконостаса, амвона, трона и пр.
Село Ловнидол към 2020 г. е център на ''кметство Ловнидол''.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=20005930&ezik=bul Справка за събитията за кметство Ловнидол]</ref><ref>[https://iisda.government.bg/ras/executive_power/townhall/6228 Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Габрово, Кметство Ловнидол]</ref>
 
В село Ловнидол към 2020 г. има:
Според преданието старата църква била построена на мястото на някой си дядо Констадин.
* действащо читалище „Зора – 1908“;<ref>[https://chitalishta.com/index.php?act=community&do=detail&id=1635&reg_num=1840 Детайлна информация за читалище „Зора – 1908“, село Ловнидол, община Севлиево, област Габрово]</ref><ref>[https://chitalishta.com/index.php?act=community&do=detail1&id=68063 Информационна карта за 2019 г., читалище „Зора – 1908“, село Ловнидол, община Севлиево, област Габрово]</ref>
* православна църква „Свети [[равноапостол]]и [[Константин I|Константин]] и [[Елена Константинополска|Елена]]“;<ref>[https://www.rositza.com/8633/hramov-praznik-styagat-v-lovnidol/ Вестник „Росица“, 20.05.2019, ''Храмов празник стягат в Ловнидол'']</ref><ref>Към януари 2021 г. в [https://bg-patriarshia.bg/turnovo-diocese-temples Българска православна църква, Структура, Епархии, Великотърновска епархия, Храмове, Севлиевска духовна околия] няма регистриран храм в село Ловнидол.</ref><ref>[https://opoznai.bg/view/tzarka-sv-ravnoapostoli-konstantin-i-elena-s-lovnidol/sl:eyJzZWFyY2hfc3RyaW5nIjoiXHUwNDQxXHUwNDMyLiBcdTA0NDFcdTA0MzIuIFx1MDQzYVx1MDQzZVx1MDQzZFx1MDQ0MVx1MDQ0Mlx1MDQzMFx1MDQzZFx1MDQ0Mlx1MDQzOFx1MDQzZCIsInJlc291cmNlX3R5cGUiOiJwb3N0IiwicmVzb3VyY2VfaWQiOiIxMzk0MSIsInNvdXJjZSI6InNlYXJjaCJ9 Църква „Св. Равноапостоли Константин и Елена“ – с. Ловнидол]</ref>
* [[пощенска станция]].<ref>[https://www.bgpost.bg/bg/312 Български пощи, Пощенски станции, област Габрово, 5423 Ловнидол (Ловни дол)]</ref>
 
== Културни и природни забележителности ==
Църквата получила името на римския император Константин и импеатрица Елена, обявени за свети.
В землището на с.село Ловнидол има много дивеч – сърни, лисици, глигани, зайци, чакали.
 
Денят на св. св. Константин и Елена бил обявен за празник на селото (3 юни). В този ден се е провеждал и сборът на селото.
 
След освобождението от османска власт, построеният така храм става неудобен.
 
Под ръководството на църковното настоятелство и свещеник Петко Петров Кунчев, през 1938 година старата църква е съборена и на същото място започва строеж на нова
църква. Проектът е изработен от архитект Никола Иванов Ганев от София.
 
Строежът ръководят Енчо Бонев и Драгомир Драганов – архитекти от Габрово.
 
През декември 1938 година строежът е завършен, под ръководството на майстор строител Ганчо Цанков Миралай. Сградата е струвала 97 500 лева.
 
Всички икони са нарисувани от Арчил Кикодзе – руснак.
 
Поставен е иконостасът от старата църква.
 
Текстът е подготвен по „Кратка история на с. Ловнидол“, написана от Георги Николов Гализов – заслужил учител, живял и преподавал история в селското основно училище „Кирилл и Методий“, дългогодишен негов директор.
 
В землището на с. Ловнидол има много дивеч – сърни, лисици, глигани, зайци, чакали.
 
== Редовни събития ==
<!-- == Личности == -->
<!-- == Литература == -->
Денят на св. св. Константин и Елена бил обявен за празник на селото (3 юни). В този ден се е провеждал и сборът на селото.
 
== ДругиЛичности ==
Известни* личности:[[Георги Гализов|Георги Николов Гализов]] (1909 – 1998) – заслужил учител, живялроден и живял в Ловнидол, преподавал история в селското основно училище „Кирилл„Кирил и Методий“, дългогодишен негов директор.
<!-- === Кухня === -->