Марцианополска архиепархия (Римокатолическа църква): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
gallery: removing File, Image, Файл, Картинка
Редакция без резюме
Ред 27:
 
== История ==
През 1642 г. чипровчанинът епископ [[Петър Богдан]] представил в [[Конгрегация за пропагандаразпространение на вярата|Конгрегацията за пропаганда на вярата]] в [[Рим]] петиция от чипровските католически първенци за издигането на [[Софийско-пловдивска епархия|Софийската католическа епархия]] в архиепископия. Следващата година чипровските дейци поискали от папата да се създаде още една българска католическа архиепископия, която да обхване централната част на Северна България, Влашко и Молдова, със седалище известният през средновековието български град [[Марцианопол]] (дн. [[Девня]], [[Област Варна]] ). С активното съдействие на Петър Богдан, който отишъл специално за това в Рим, архиепископията била създадена, а [[Марко Бандулович]] от [[Скопие]] бил назначен за неин ръководител. Тази архиепископия възстановява ранно-християнска Марцианополска архиепископия, като в нея били включени почти цяла Североизточна България, Добруджа и Молдова.<ref name="cholov">[http://www.promacedonia.org/chipr/chipr_11.html Петър Чолов, Чипровското въстание 1688 г., ТЕ ЗАПАЛИХА ФАКЕЛА...]</ref>
 
През 1644 г. Марцианополският архиепископ Марко Бандулович посещава Чипровци, запознава се с [[Петър Парчевич]] и му предлага да заеме поста секретар и помощник на Марцианополския епископ в град [[Бакъу]], в [[Румъния]]. През 1648 г. католиците от Северна Централна България и Влашко се отделят от Марцианополска архиепископия и минават към новоформираната [[Никополска епархия]]. През 1656 г. Петър Парчевич е избран за архиепископ на Марцианопол, но пет години по-късно е отстранен поради заболяване и занемаряване на задълженията. По-късно е назначен за апостолски викарий и администратор на Молдова и титулярен архиепископ на Марцианопол.<ref name="cholov" /> След смъртта на Петър Парчевич Марцианополския диоцез е титулярен. Софийският и Никополският диоцези успяват да се запазят благодарение на компатни маси от [[Павликянство в България|наследници на павликяните]] в [[Свищов]]ско и [[Пловдив]]ско, приели католицизма по това време.