Уикипедия

Григор Нарекаци: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
изтриване на несъщестшушащи шаблони
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Личност|Писател}}
{{Писател|направление=}}
'''Григор Нарекаци''', Григорий Нарекски, Григорий от Нарек, (на арм. Գրիգոր Նարեկացի ; около 951 - – 1003 г.) - – [[Армения|арменски]] поет, светец на [[Арменска апостолическа църква|Арменската апостолическа църква]] и [[Католическа църква|католическата църква]], философ и богослов, представител на ранния арменски Ренесанс .
 
== Биография ==
[[Файл:Khosrov_Andzevatsi.jpg|ляво|мини|253x253пкс| Хосров Анджеваци, баща на Григор Нарекаци]]
Роден в семейството на княз Хосров Анджеваци -  – богослов, мислител, автор на множество религиозни произведения. След смъртта на съпругата си, Хосров дава синовете си - – Саак, Ованес и младия Григор да бъдат отгледани в манастира Нарек. Григор прекарва почти целия си живот в манастира Нарек с богата библиотека, където има възможност да прочете, както произведенията на древните философи в оригинал, така и произведенията [[Отци на Църквата|на отците на църквата]]. Получава чин архимандрит. Преподавал е в училището в манастира, а също така е и автор на една от най-добрите интерпретации на [[Песен на песните|Песента на песните]] (977 г.) и на множество поетични произведения (включително
 
Поезията на Нарекаци е дълбоко „библейска“, пропита с образи, теми и реалности от свещената история. В същото време обаче, тя се отличава с личния си характер. В „Книгата на скръбните песнопения“ ( [[1002]] ), както и във „Великия канон“ на Андрей Критски, събитията и лицата от двата Завета служат като отправна точка за мислене за живота, за несъвършенството и греховността на човека. В допълнение към библейските сюжети и основи, произходът на творчеството на [[Григорий Нисийски|Григорий]] обхваща философията на [[Неоплатонизъм|неоплатонизма]], както и произведенията на [[Григорий Нисийски|Григорий Нисийки]], [[Ориген]], [[Иполит Римски|Иполит]], [[Епифаний Кипърски]], [[Василий Велики]], [[Григорий Богослов]], [[Йоан Златоуст]] .
 
Най-ранните изображения на Григор Нарекаци, които са оцелели до нашето време, са четири миниатюри от [[Григор Мличеци]] (1173).
 
== Творчество ==
=== "Книга„Книга на скръбните песнопения"песнопения“ ===▼
 
▲=== "Книга на скръбните песнопения" ===
Лирико-мистичната поема „Книгата на скръбните песнопения“, преведена на много езици по света, изиграва значителна роля в развитието на арменския литературен език. За първи път е отпечатана през 1673 г. в Марсилия, а преди това е била рапространявана в ръкописни копия.
 
== Преводи ==
Първият известен опит да се преведе "Книгата„Книгата на скръбните песнопения"песнопения“ на [[руски език]] датира от началото на 19 век - – през 1810 г. Йосиф Йоанесов, преводач на Историята на Армения от [[Мовсес Хоренаци]] (1809), също превежда откъс от "Книгата„Книгата на Скръбните песнопения"песнопения“ (третата, последна част, 12-та глава) и го публикува в Санкт Петербург под заглавие „Молитва срещу ужасите на нощта“.
 
През 1969 г. издателство „Хаястан“ по инициатива на професор Левон Мкртчян публикува избрани глави от „Книгата на скръбните песнопения“, преведени на руски от Наум Гребнев (глави 1, 23, 30, 55, 80) <ref>Григор Нарекаци. Стихи. Книга скорбных песнопений (отрывки). В переводе [[Гребнев, Наум Исаевич|Наума Гребнева]]. Составление и послесловие [[Мкртчян, Левон Мкртычевич|Левона Мкртчяна]]. Ереван: Айастан, 1969. 52 с.</ref>. В тази книга Л. Мкртчян е автор на предговора, бележките и съавтор на интерлинейния превод в Приложението.
 
== Произведения, посветени на Григор Нарекаци ==
 
=== Концерт А. Шнитке ===
През 1985 г. [[Алфред Шнитке]] пише „Концерт за смесен хор в четири части“ по стихове на Г. Нарекаци в превод на Н. Гребнев . Концертът е изпълнен за първи път от Камерния хор на Министерството на културата на СССР под ръководството на Валери Полянски в Музея за изящни изкуства Пушкин на 9 юни 1986 г.
Line 30 ⟶ 28:
 
== Памет ==
 
* [[Арменска католическа църква|Арменската католическа]] епархия в Буенос Айрес носи името на Григор Нарекаци.
* През 1988 г. издателство „Современник“ публикува сборник с произведения на руския писател В. В. Варжапетян Колекцията включва разказа „Нарек“, главният герой на който е Григор Нарекаци.
* През 1992 г. съветско-британското смесено дружество "Слово"„Слово“ публикува романа "Дух„Дух и плът"плът“ на Леонид Мил (автор на един от преводите на "Книга„Книга на скръбните песнопения"песнопения“ на руски). Героят на този роман е Григор Нарекаци.
 
== Бележки ==
<references />
{{Reflist}}
 
== Източници ==
<references />
 
*
* Григор Нарекаци. [http://www.omolenko.com/poezia/narekatci.htm Книга на скръбните песнопения,] преведени от Маргарита Дарбинян-Меликян и Лена Ханларян
* С. С. Аверинцев. [http://www.philology.ru/literature4/averintsev-96.htm Луксът на шарката и дълбочината на сърцето: поезията на Григор Нарекаци] // С. Аверинцев. Поети. М.: 1996 S. 97- – 118
* [https://www.youtube.com/watch?v=2XovfcVb72U Григор Нарекаци Книгата на тъгата], по телевизионния канал " „[[Русия К|Култура]] "“
* [https://www.youtube.com/watch?v=DM93W4TFNi0 Ватикан отличи Григор Нарекаци] по телевизия [[Евронюз|Euronews]]
 
{{нормативен контрол}}
[[Категория:Католически светци]]
[[Категория:Християнски монаси]]
[[Категория:Арменски поети]]
[[Категория:Арменски писатели]]
[[Категория:Починали през 1003 година]]
[[Категория:Родени през 951 година]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Григор_Нарекаци“.