Стефан Стамболов: Разлика между версии

След избора на княза Стамболов оглавява правителството на създадената от него [[Народнолиберална партия]]. Задачите, които си поставя, са: защита на българската независимост, умиротворяване на страната, ускоряване на стопанското развитие, укрепване на международното положение на България и защита на българската кауза в териториите, определени от [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]], но останали извън българската държава.

 

{{основна|Външна политика на Княжество България (1887-1894)}}

Възкачването на Фердинанд на престола води до вътрешна стабилизация, но международното положение на България остава несигурно заради категоричната позиция на [[Руска империя|Русия]]. В началото на 1888 г. руското правителство декларира, че няма да търси силово решение на българския въпрос, но същевременно отказва да признае избора на княза от [[Трето велико народно събрание|Великото народно събрание]]. Останалите [[Велики сили]] следват руския пример, за да избегнат пряка конфронтация с [[Петербург]].{{hrf|Стателова|1999|105, 109}}{{hrf|Танкова|1994|125 – 127, 145 – 146}} Тайните преговори, които Стамболов води с руски представители между 1888 и 1891 година за замяната на княза с общоприемлив кандидат, пропадат поради взаимно недоверие.<ref>{{cite book | last = Спасов | first = Людмил | year = 2003 | title = Държавният национализъм на Стефан Стамболов. Във: Александров, Емил (ред.). История на българите. Том IV: Българската дипломация от Древността до наши дни | publisher = Издателство „Знание“ | location = София | pages = 269 – 271 | isbn = 954-621-213-X}}</ref>