Разлика между версии на „Стефан Стамболов“

Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Участник в подготовката на три безуспешни въстания за национално освобождение и обединение, като министър-председател Стамболов се опитва да защити българските интереси в [[Македония (област)|Македония]] в рамките на [[Берлинския договор]], контролирайки и направлявайки лично{{hrf|Танкова|1994|127, 154}} усилията на външните министри [[Георги Странски]] (1887 – 1890) и [[Димитър Греков]] (1890 – 1894). Като основна заплаха за българските национални интереси в областта Стамболов схваща не османската власт, а претенциите на съседните балкански държави. Затова{{hrf|Танкова|1994|158 – 159}} той отбива постъпките от сърби (август 1889) и гърци (юни 1891){{hrf|Спасов|2003|274}} за антиосмански съюз и [[подялба на Македония]] и търси разбирателство с [[Високата порта]]. Съчетавайки постъпките в подкрепа на [[Българската екзархия]] с натиск по редица въпроси от българо-турските отношения, той постига утвърждаване на българските училища и духовенство в областта. През юли 1890 г. султан [[Абдул Хамид II]] издава пълномощия (берати) за български владици в Скопската и Охридската епархия, след като българският министър-председател нарежда демонстративно спиране на изплащането на източнорумелийския дълг за Портата.{{hrf|Танкова|1994|136 – 139, 145 – 151}} Заканата на Стамболов, че ще прекъсне преговорите за наема на железницата [[Вакарел]]–[[Саранбей]], спомага за издаването на берати за [[Велешко]] и [[Неврокопско]] през април 1894 г. По същото време султанът гарантира правото на българските митрополити и общини да откриват училища и да издават разрешителни за учителите в Македония.{{hrf|Танкова|1994|171 – 175}}
 
===== Стопанска политика =====
Външнополитическата ориентация към Австро-Унгария и Великобритания позволява на Стамболовото правителство да увеличи драстично разходите за модернизиране на армията, администрацията и пътната инфраструктура чрез заеми от тези две страни. По времето на Стамболов са завършени жп линиите, свързващи [[София]] с [[Виена]] и [[Цариград]] и [[Ямбол]] с [[Бургас]], започнат е строеж на железници от столицата за Северна България и за Македония, преустроени и разширени са варненското и бургаското пристанище. Правителството и народното събрание насърчават развитието на минното дело и други отрасли чрез законово регламентирани концесии и на леката промишленост чрез специален закон за снабдяване на армията от местни източници. В резултат и на тези усилия между 1887 и 1894 г. в България изникват 80 нови фабрики.{{hrf|Стателова|1999|118 – 119}}<ref>{{cite book | last = Попов | first = Радослав | coauthors = Димитър Саздов, Милчо Лалков, Владимир Мигев | year = 1995 | title = История на България (681 – 1960). Том 2 | publisher = Издателство „Аргес“| location = София | pages = 75 – 77, 107 – 108 }}</ref>
 
Анонимен потребител