Света Богородица (Чипровци): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-„([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“) |
|||
Ред 22:
== История ==
Група [[Сакси|саксонски]] [[Руда|рудни]] миньори (наречини ''[[Трансилвански саксонци|саси]] '' в България), се заселват в богатите на руда региони в [[Балкански полуостров|Югоизточна Европа]]. През XIII-XIV в. немци се установява в и около [[Чипровци]] в [[Северозападна България]], тогава в състава на [[Втора българска държава|второто българско царство]] и започват да извличат руда в западната част на [[Стара планина]]. Те получават специални привилегии от [[Български владетели|българския цар]] [[Иван Шишман]].<ref name="Cholakov">[http://www.kroraina.com/knigi/chipr/index.html Петър Чолов, Чипровското въстание 1688 г.]</ref> С тях се установява и [[Католическа църква|католицизъм]] в тази част на [[Балкански полуостров|Балканите]]. През 1371 г. e пренесена от босненския рударски град [[Олово (град)|Олово]] [[Света Богородица Чипровска|икона на Богородица]], смятана за чудотворна и в нейна чест е построен католическият храм „Санкта Мария“. След включване на района в пределите на [[Османска империя|Османската империя]], много от рударите се изселват обратно, а останалите са българизирани със създаване на смесени семейства и се асимилират от местното население към средата на XV в.
През 1601 г. пребиваващият от преди като [[францискански орден|францискански мисионер]], а после и като апостолически визитатор [[Петър Солинат]] по искане на католиците от Чипровци е ръкоположен за софийски (сардикийски) епископ. С този акт, храмът е станал катедрала - седалище на епископ. През 1624 г. при втория софийски епископ [[Илия Маринов]], мисията на францисканците по българските земи е отделена от босненската мисия, така епископското седалище става център на обособена отделна францисканска териториално-административна единица – ''Българска кустодия'' (Custodia Bulgara), включваща територии от [[България]], [[Влашко]] и част от [[Унгария]] и властта му се разпростряла над по-широко пространство, надхвърлящо пределите на епархията.<ref name="elenkov">[http://www.kae-bg.org/?act=content&rec=99 Иван Еленков, Католическата църква в България и общностните идентичности на принадлежащите към нея верни през ХIХ и първата половина на ХХ век]</ref>
| |||