|
| жанрове = стихотворение, разказ, роман
| известни творби = „Дворците на Диоклециан“ (1994)<br>„Пътуване по посока на сянката“ (2009)<br>„Записки на жената призрак“ (2018)
| награди = [[Христо Г. Данов (награда)|„Христо Г. Данов“]] (2012)<br>[[Иван Николов (награда)|Национална награда за поезия „Иван Николов“]] (2019)
| повлиян =
| повлиял =
}} }}
'''Яна Букова''' е [[българска]] [[поет]]еса, [[писател]]ка, [[есе]]ист и [[преводач]], носител на [[Иван Николов (награда)|Националната награда за поезия „Иван Николов“]] за 2019 г. и на [[Христо Г. Данов (награда)|Наградата „Христо Г. Данов“]] за 2012 г.
== Биография ==
Яна Букова е автор на книги в различни жанрове, като стихосбирките „Дворците на Диоклециан“ (1995), „Лодка в окото“ (2000) и „Минималната градина“ (2006, Атина), сборника разкази „К като всичко“ (Стигмати 2006, Жанет 45 2018), романа „Пътуване по посока на сянката“ (Стигмати 2009, второ преработено издание Жанет 45 2014), на сборника приказки за възрастни „4 приказки без връщане“ (2016), както и на публикуваната през 2018 г. стихосбирка „Записки на жената призрак“ (Жанет 45).
Големият борхесиански роман на Яна Букова „Пътуване по посока на сянката“ се приема, като една от най-иновативните, завладяващи, ерудирани, идиосинкратични и амбициозни книги, които са се появявали през последните няколко десетилетия на съвременната българска литературна сцена. Според поета [[Ани Илков,]] това е ''„Книга на пластове, сложна и мощна... Сред най-добрите три или пет прозаически книги на последните 10 – 15 години.“'' <ref>{{cite web |title= Ани Илков за „Пътуване по посока на сянката“ |url=https://books.janet45.com/books/967 |work= |publisher= Жанет 45 |location =Пловдив|date= 20 август 2014}}</ref> Литературната историчка [[Мая Горчева]] определя че ''„Романът на Яна Букова ще завладее първо със своите хипнотични истории, но не за да увековечи линейността на вечното повествование, а за да проецира в писането паметта за мита и да разкаже за изтляването на мита, за превръщането му в житейски случки и човешка съдба. За да преведе историята в онова, което е субект на своето време и литературата.“''<ref>[[Мая Горчева]], [http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1047.pdf „Разчиствайки пътя към историята и към романа“], статия в „Литературен вестник“, Брой 40, стр. 14-15, 9 -15 декември 2009</ref> Според литературоведа Мария Огойска ние ''„сме изцяло в очарованието – във властта бих казала на турбулентното състояние на митико-поетично-литературното поведение на един творчески аз, произвеждащ пулсиращи митологични образи.“'' <ref>{{cite web |title= Огойска, Мария: Поетика на митологичните форми в постмодерния роман (За книгата на Яна Букова „Пътуване по посока на сянката“). В: Прочити върху християнския дух на Българската литература. |work= |publisher= Издателска къща „Проф. Петко Венедиков“ |location =София, 2017}}</ref>
Според българския поетпоетесата и писателписателка [[Силвия Чолева]]: ''„Яна Букова е борхесов тип автор. Тя предпочита играта, препратките, загадките, неочаквания обрат, ирониите, драматургията на стиха. Притежава дълбоки познания не само в хуманитарната област, в която е специалист, изкушена е от науката, знае много и всичко това рефлектира в „Записки на жената призрак“. В книгата интонациите се сменят рязко, стихът е насечен, ритъмът – също, тонът е рязък, на места афористичността превръща стиха в сентенция, но дали не иска да ни „изпързаля“, да ни „провери“ или сами да се „проверим“, питаме се, докато четем, дали тази ирония не се е превърнала неусетно в сарказъм…“''.<ref>{{cite web |title= Силвия Чолева, поет и писател: Безмилостна игра |url=https://kweekly.bg/publication/1048 |work= |publisher= К – Вестник за критика, дебати и културни удоволствия |location =София, Бр. 8|date= 23 ноември 2018}}</ref> По определението на българския поет и журналист [[Марин Бодаков]]: ''„Новите ѝ стихотворения са стихотворения на свободен човек – те постоянно търсят читателя, но изобщо не му се умилкват. Правят каквото си искат. Дори привикват в своята компания нейни „древни“ политически стихотворения, писани през 80-те. Няма нищо красивичко. Нищо вторично. Сюрреалистичната живопис е станала графика, драскулки със суха игла.“'' <ref>{{cite web |title= Марин Бодаков, поет и журналист: Път и взрив: 6 български стихосбирки от 2018 година |url=https://toest.bg/6-bg-stihosbirki-2018 |work= |publisher= Тоест |location =София,|date= 22 декември 2018}}</ref>
== Награди ==
Носител е на Националната награда [[Христо Г. Данов (награда)|„Христо Г. Данов“]] в раздел Преводна художествена литература (2012).<ref>[http://mc.government.bg/newsn.php?n=3029&i=1 „Драматургът Константин Илиев е носителят на голямата награда „Христо Г.Данов“ за цялостен принос в националната книжовна култура“] на сайта на Министерство на културата, 11.06.2012</ref>
и на [[Иван Николов (награда)|Националната награда за поезия „Иван Николов“]] (2019)<ref>{{cite web |title= Награда за поезия „Иван Николов“ за Яна Букова |url=https://bnr.bg/plovdiv/post/101203426/nagrada-za-poezia-ivan-nikolov-za-ana-bukovska |work= |publisher= Българско национално радио |location =София,|date= 12 декември 2019}}</ref>
* „Минималната градина“ (''[http://Ο%20ελάχιστος%20κήπος Ο ελάχιστος κήπος]'') (поезия), [http://Ikaros Ikaros], Атина, 2006, превод Димитрис Аллос.
* „К като всичко“ (разкази), Стигмати, София, 2006.<ref>[[Ангел Игов]], [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/11737 „К като игра на карти, но с думи“], рец. във в. „Култура“, бр. 17 (2412), 5 май 2006 г.</ref><br>2 изд. „К като всичко“ (разкази), Жанет-45, Пловдив, 2018, 120 стр. ISBN 978-619-186-429-4<ref>[[Оля Стоянова]], [https://kultura.bg/article/21-k-kato-vsichko-naokolo „К като всичко наоколо“], рец. в сп. „Култура“, бр. 1 (2950), Септември 2018 г.</ref>
* „Пътуване по посока на сянката“ (роман), Стигмати, София, 2009.<ref>Димитър Николов, [https://web.archive.org/web/20141006082717/http://novinar.bg/news/iana-bukova-predstavi-postmoderen-istoricheski-roman_MjgyMzs0OA==.html „Яна Букова представи постмодерен исторически роман“], в. „Новинар“, 10 декември 2008 г.</ref> <ref>[http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/15078 „Яна Букова по посока на сянката“], в. „Култура“, Бройбр. 44 (2792), 19 декември 2008 г.</ref> <ref>[[Милена Кирова]], [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/15401 „Пътуване към успеха“], рец. във в. „Култура“, бр. 11 (2538), 20 март 2009 г.</ref> <ref>[[Мая Горчева]], [https://liternet.bg/publish16/m_gorcheva/iana-bukova.htm „Разчиствайки пътя към историята и към романа“], статия в Електронно списание „LiterNet“, 30 януари 2010 г.</ref><br>2 прераб. изд. „Пътуване по посока на сянката“ (роман), Жанет-45, Пловдив, 2014, 320 стр. ISBN 978-619-186-052-4 <ref>Ekaterina Petrova, [https://www.asymptotejournal.com/special-feature/ekaterina-petrova-on-iana-boukova „Iana Boukova, or the relentless search for meaning(s)“], „Asymptote“ literary magazine Taipei, 15 Октомвриоктомври 2020 г.</ref> <ref>Митко Новков, [http://kultura.bg/web/%d0%b4%d0%b0да-%d1%81%d0%b5се-%d0%b8%d0%b7%d0%b3%d1%83%d0%b1%d0%b8%d1%88изгубиш-%d0%be%d0%bf%d0%b0%d1%81%d0%bd%d0%beопасно-%d0%b2в-%d0%ba%d1%80%d0%b0%d1%81%d0%b8%d0%b2%d0%b0красива-%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8fистория/ „Да се изгубиш опасно в красива история“], Разговорразговор на Митко Новков с Яна Букова за романа йѝ „Пътуване по посока на сянката”сянката“ в Портал „Култура“, 27 Маймай 2015 г.</ref>
* „4 приказки без връщане“ (приказки), Жанет-45, Пловдив, 2016, 44 стр. ISBN 978-619-186-291-7
* „Записки на жената призрак“ (поезия), Жанет-45, Пловдив, 2018, 68 стр. ISBN 978-619-186-460-7
{{СОРТКАТ:Букова, Яна}}
[[Категория:Български писателки]]
[[Категория:Български поети постмодернисти]]
[[Категория:Български поетеси]]
[[Категория:Български преводачи]]
|
