Златни врата (Киев): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Името на уебсайта без превод, за да може да се търси с интернет-търсачка
Ред 44:
 
== История ==
Модерната историография приема приема тази порта за една от трите порти, построени от [[Ярослав I Мъдри]]. „Златни врата“ е построена между 1017 и 1024 г. (6545 г. по византийския календар) по времето, по което е изградена и катедралата „[[Света София (Киев)|Света София]]“. Според някои портата е изградена по-рано, както е изобразена в картина на [[Ян Матейко]], която изобразява крал [[Болеслав I Храбри (Полша)|Болеслав]] и [[Святополк I]] на влизане в Киев по време на [[Киевски поход на Болеслав|Киевския поход на Болеслав]] през 1018 г. – теория, която днес бива считана за легенда. Първоначално портата е наречена просто „Южната порта“. Тя е един от трите входа към заградения с крепостни стени град заедно с [[Полска порта|Полската]] и Еврейската порти, които не са останали до днешно време. Каменните укрепления са с дължина 3,5 km. Укрепленията на „Горния град“ (замъка) се простират от Южната порта до днешния [[Майдан Незалежности]] („Площад на независимостта“) и мястото, където се е намирала Полската порта. От там крепостният ров следвал днешната улица „Костьол“, заобикаляйки [[Михайловски манастир|Михайловския манастир]] и продължаващ по днешната улица „Житомир“ към Еврейската порта. От там укреплението продължавало по днешния „Ярославски вал“ до Южната порта.<ref>[https://zolotivorota.com.ua/ru/sayt-posvyaschennyy-muzeyu-zolotye-vorota-v-kieve/ ИсториятаСайт, напосвященный "Голдънмузею Гейт"«Золотые ворота» в Киев]</ref>Киеве
Джерело: https://zolotivorota.com.ua/ru/sayt-posvyaschennyy-muzeyu-zolotye-vorota-v-kieve/]</ref>
 
По-късно Южната порта става известна като „Голямата порта на Киев“. След строежа на [[Благовещенска църква|Благовещенската църква]] близо до портата, златните ѝ куполи се открояват и стават лесно видими от извън града. От тогава насам портата бива наричана „Златни врата на Киев“. Портата е била с височина 12,2 m и ширина 6,1 m. За почти половин хилядолетие тя служи като триумфална арка на града, важен символ на Киев. По-късно сходно име е дадено на портата на град Владимир, където един от наследниците на [[Владимир II Мономах]], [[Андрей I Боголюбски]], основава собствената си държава, Велико княжество на Владимир. През 1240 г. портата е частично разрушена от [[Златната орда]] на [[Бату хан]], но остава порта на града, често използвана с церемониални цели до 18 век, като постепенно се превръща в руина.