Ивайло: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Премахнати редакции на 2003:C9:DF17:3701:ED35:DEAE:F0A8:172 (б.), към версия на Nk
Етикет: Отмяна
Ред 7:
[[Файл:Uprising of Ivaylo.png|мини|Въстанието на Ивайло]]
 
'''Ива̀йло''' ('''''Иваил''''') е български [[цар]] в периода 1278 – 1279 година.
 
[[Византия|Византийските]] автори наричат Ивайло с прякорите ''Лахана''( и ''Бърдоква''. Думата „лахана“ произлиза от [[гръцки език|гръцкото]] „λαχανον“, което означава „[[зеле)]]“, в средновековниянякои текстслучаи пише„[[кисело зеле]]“. Този прякор на Ивайло е свързан и с друг – ''Кордокувас'', който произлиза от думата ''„бърдоква“'' – [[маруля]], зеле. Според някои автори с прякорите Лахана и Бърдоква Ивайло е назоваван от аристократите, поради факта, че Иваилсе е режелхранел главитепредимно насъс противницитезеле сии катомаруля: зелки.„''само с хляб и диви зеленчуци''“ ([[Георги Пахимер]]). Истинското му име е известно благодарение на една приписка в [[Свърлижко евангелие|Свърлижкото евангелие]] от 1279 г.
 
== Въстанието на Ивайло ==
{{Main|Въстание на Ивайло}}
 
Постоянните нашествия на [[татари]]те(монголите) през 60-те и 70-те години на XIII век довеждат българското население до отчаяние. Цар [[Константин Асен|Константин I Тих Асен]] (1257 – 1277) е неспособен да защити държавата и поданиците си. Това дава възможност на Ивайло да оглави народното недоволство и да стане водач на [[въстание]], което започва през пролетта на [[1277]] г. През лятото на същата година Ивайло се изправя срещу монголо-татарите от [[Златна орда|Златната орда]]. Той успява да разгроми няколко татарски дружини, което му носи още по-голяма известност. За кратко време успява да прочисти страната от татарските банди и така все повече области преминават на негова страна и го признават за цар. В края на 1277 г. се състои битка между Ивайло и цар Константин Тих. Царската войска е напълно разгромена, а самият цар – посечен от Ивайло.
 
Византийският [[император]] [[Михаил VIII Палеолог]] вижда възможност да се възползва от положението в България. Той желае българският престол да се заеме от по-слаб владетел, който да бъде под негово влияние, затова решава да подкрепи сина на цар [[Мицо Асен]] ([[1256]] – [[1257]]), когото провъзгласява за цар под името [[Иван Асен III]] и жени за своята дъщеря [[Ирина Палеологина]]. Когато царица [[Мария Палеологина Кантакузина|Мария]], съпругата на [[Константин Асен|Константин I Тих Асен]], научава за това, тя взема решение да предложи на Ивайло брак и съответно българския престол. Така Ивайло влиза в [[Търново]] и през пролетта на [[1278]] г. става законен български цар.