Никола Танев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
конкретни източници, допълв
Ред 23:
| награди =
}}
| брак = [[(Миша Танева]])
| деца =
}}
Ред 29:
'''Никола Димитров Танев''' е български [[художник]] [[живописец]], брат на журналиста [[Стефан Танев]].
 
== Произход и образование ==
== Биография ==
Роден е на 5 декември 1890 г. в [[Свищов]] в семейството на Димитър и Елисавета Таневи. Баща му, произхожда от богат свищовски род., Занимавалзанимава се с търговия и ималпритежава фабрика за кожи във [[Влашко]]. Той е един от хората, помогнали в организирането и въоръжаването на [[Ботевата чета]]. Семейството се завръща в Свищов следСлед [[Руско-турскатурската война]] (1877-1878)|Руско-турскатасемейството войнасе отзавръща 1877 –в 78]]Свищов, а по-късно живеятсе премества в [[Княжево]] край София, където бащата работи като контрольор нав спиртната фабрика. Имат общо 6 деца – [[Стефан Танев|Стефан]], Никола, Методи, Нела, Маруся и Софи<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=255397 www.monitor.bg]</ref>
 
Още преди да завърши гимназия, през 1905 г. предприема пътуване до Париж с баща си и брат си<ref name="Тема">{{cite journal | last = Ценкова | first = Искра | authorlink = | coauthors = | year = 2007 | month = 2 април | title = Магьосникът на българските слънца | journal = [[Тема (списание)|Тема]] | publisher = | location = | volume = | issue = 13 (284) | pages = | doi = | id = | url = https://web.archive.org/web/20130403011843/http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=91&aid=2579 | format = | accessdate = 22 януари 2021 | lang-hide = | lang = }}</ref> и прекарва няколко години в печатарското училище в Ноази льо Гран, Сен-е-Оаз<ref name="ПС">{{Цитат уеб | заглавие = Никола Танев, един европеец в българския пейзаж | автор = | труд = Площад Славейков | дата = 14 януари 2021 | достъп_дата = 22 януари 2021 | уеб_адрес = https://www.ploshtadslaveikov.com/nikola-tanev-edin-evropeets-v-balgarskiya-pejzazh/ | цитат = }}</ref>. В периода 1908 – 1912 г. учи в Парижката академия за декоративни изкуства при проф. Пол Реноар и проф. Манжан. През 1910 г. посещава [[Клод Моне]] и става негов ученик<ref name="art">{{Цитат уеб | заглавие = Никола Танев | автор = Георги Генов | труд = artprice.bg | дата = | достъп_дата = 22 януари 2021 | уеб_адрес = http://artprice.bg/autor_details.php?act=data&elem_id=35 | език = | цитат = }}</ref>. През през 1912 г. се завръща в София и прави първата си изложба в [[Тръпковата галерия]] в София, която има голям успех.
Учи в Парижката академия за декоративни изкуства при проф. Пол Реноар и проф. Манжан. Излагал е свои творби на 28 самостоятелни изложби в [[България]] и 27 в [[Италия]], [[Франция]], [[Германия]], [[Испания]], [[Швеция]], [[Румъния]] и др.
 
== Пътешествия и творчество ==
След [[Първа световна война|Първата световна война]] живее със съпругата си [[Миша Танева|Миша]] за известно време в Германия. В края на 1921 г. пристига в гр. [[Манхайм]], където е поканен да направи изложба в престижното [[Манхаймско художествено дружество]], което по това време се помещава в [[Художествена галерия Манхайм|Художествената галерия Манхайм]]. Един от двата скицника, които художникът изпълва с рисунки и бележки по време на престоя си в Манхайм, през 2009 г. е публикуван във [[факсимиле|факсимилна форма]] от Аукционна къща „Виктория“ (текст: [[Ружа Маринска]]).
Танев пътува много и за около 40 години обикаля много страни в Европа: Париж, Стокхолм, Берлин, Рим, Мюнхен, Венеция, Милано, Виена, Варшава и много други.
 
След [[Първа световна война|Първата световна война]] живее със съпругата си [[Миша Танева|Миша]] за известно време в Германия. В края на 1921 г. пристига в гр. [[Манхайм]], където е поканен да направи изложба в престижното [[Манхаймско художествено дружество]], което по това време се помещава в [[Художествена галерия Манхайм|Художествената галерия Манхайм]]. <ref>Един от двата скицника, които художникът изпълва с рисунки и бележки по време на престоя си в Манхайм, през 2009 г. е публикуван във [[факсимиле|факсимилна форма]] от Аукционна къща „Виктория“ (текст: [[Ружа Маринска]])</ref>.
След [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944 г.]] Никола Танев е обявен за „буржоазен художник“ и хвърлен за няколко месеца в затвора. По-късно е реабилитиран.
 
В периода 1921 – 23 г живее и прави изложби в Австрия и Германия.
Умира на 23 юли 1962 г. в София.
 
Танев пътува много и в България, посещава Подбалкана, Тракия, Родопите, Черноморието и Добруджа. Обича да рисува в Карлово и Кюстендил. През 1926 г. прави изложбата „Едно лято в България“.
 
[[Файл:Nikola Tanev museum plaque, 89A Evlogi & Hristo Georgievi Blvd., Sofia.jpg|дясноляво|мини|Къщата-музей на Никола Танев на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ 89А, София]]
Учи в Парижката академия за декоративни изкуства при проф. Пол Реноар и проф. Манжан. Излагал е свои творби на 28 самостоятелни изложби в [[България]] и 27 в [[Италия]], [[Франция]], [[Германия]], [[Испания]], [[Швеция]], [[Румъния]] и др.
 
След [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944 г.]] Никола Танев е обявен за „буржоазен художник“ и е арестуван<ref name="kult">{{Цитат уеб | заглавие = Затворническата съдба на Никола Танев | фамилно_име = Аврамов | първо_име = Димитър |authorlink = Димитър Аврамов (изкуствовед)| труд = kultura.bg | дата = 14 февруари 2013 | достъп_дата = 22 януари 2021 | уеб_адрес = http://kultura.bg/web/затворническата-съдба-на-никола-тане/ | цитат = }}</ref>. Затворен в „Дома на слепите“ заедно с Константин Щъркелов, Александър Добринов, Александър Добринов и още цяла плеяда художници, обявени за народни врагове. По-късно е изпратен в „кучешкото помещение“ в двора на Александър Буров на ул. „Московска“. След шест месеца е освободен и по-късно е реабилитиран. След това Танев рисува предимно пернишките мини и булевардите на София. Включва се в [[Бригадирско движение|бригадирското движение]] през 1949. Скоро след това се парализира<ref name="art"/>.
 
Умира на 23 юли 1962 г. в София. Завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на Института за изобразително изкуство към БАН, като къщата му днес е музей.
 
== Източници ==
<references />
 
== Литература ==
[[Файл:Nikola Tanev museum plaque, 89A Evlogi & Hristo Georgievi Blvd., Sofia.jpg|дясно|мини|Къщата-музей на Никола Танев на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ 89А, София]]
* Никола Танев. ''Спомени'' (том I и II). София: Български художник, 1971/1983.
* Никола Танев. ''Манхаймски дневник''. София, 2008, ISBN 978-954-92323-1-8
* [[Атанас Божков]]. ''Никола Танев. Монография''. София: Български художник, 1956.
 
== Външни препратки ==
* Искра Ценкова, [https://web.archive.org/web/20130403011843/http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=91&aid=2579 „Магьосникът на българските слънца“], сп. „Тема“, бр. 13 (284), 2 април 2007
* [[Димитър Аврамов (изкуствовед)|Димитър Аврамов]], [http://kultura.bg/web/затворническата-съдба-на-никола-тане/ „Затворническата съдба на Никола Танев“], Портал за култура, изкуство и общество, 14 февруари 2013
* [http://artprice.bg/autor_details.php?act=data&elem_id=35 Никола Танев в Artprice.bg]
 
{{СОРТКАТ:Танев, Никола}}